Твоето форумче

Stih4e => Стихчета => Topic started by: Gentiana on June 21, 2006, 11:49:15 AM

Title: Паяжина от нежност
Post by: Gentiana on June 21, 2006, 11:49:15 AM
Солена целувка
от устните на нощно море
по кожата на горещо лято.
Тупти в прилива развълнувано сърце.
Ударите му отнася надалече вятър.
Чувам ги... Те са нотите,
които искам в песен да събера -
такава, че от нея звездите да заплачат,
Луната да затанцува в транс
и да ме окъпе
във вълшебна светлина,
да ме превърне
в господарка на нежността ти.
Тази нежност, от която много боли,
когато ми я хвърляш като кокал на куче,
гледайки ме с подигравателни очи,
макар да знаеш какво ще се случи.
Тази нежност...
капчиците и ще събера
от паяжините на надменното ти
мъжко Его.
Бисерна огърлица ще си нанижа -
суета?!
Не, ...това е нещо,
без което не мога.
И затова всичко твое
ще направя на талисман.
Ще го нося винаги до сърцето.
Ако искаш да ме убиеш,
просто впий се там,
където пулсира кръвта ми
и объркано-тъжно още е в мен детето.
Ще можеш ли да  разплачеш тези чисти очи?
Искаш ли небето ми да помръкне?
Въпроси,въпроси,чийто отговор не знам...
А ти винаги мълчаливо се измъкваш.









Title: Re: Паяжина от нежност
Post by: rado on June 21, 2006, 18:00:48 PM
Оплетох се  в тази паяжина. Остава да дойде паячката... :)
Title: Re: Паяжина от нежност
Post by: Gentiana on August 27, 2006, 21:08:37 PM
Ех, Радо, поне се престори, че се съпротивляваш  :) [lol],
паячките не обичат лесните плячки. Разваля им се апетита. :p
Title: Re: Паяжина от нежност
Post by: MoonLight on August 27, 2006, 21:12:52 PM
 [bravisimo] Прекрасно, както винаги !!  [inlovee]
Title: Re: Паяжина от нежност
Post by: Gangsterkata on August 27, 2006, 22:06:44 PM
 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Title: Re: Паяжина от нежност
Post by: Gentiana on August 27, 2006, 23:45:05 PM
 :flyingkiss: [hapiness]
Title: Re: Паяжина от нежност
Post by: semper idem on August 28, 2006, 04:41:04 AM
Quote from: Gentiana on June 21, 2006, 11:49:15 AM
Солена целувка
от устните на нощно море
по кожата на горещо лято.
Тупти в прилива развълнувано сърце.
Ударите му отнася надалече вятър.
Чувам ги... Те са нотите,
които искам в песен да събера -
такава, че от нея звездите да заплачат,
Луната да затанцува в транс
и да ме окъпе
във вълшебна светлина,
да ме превърне
в господарка на нежността ти.
Тази нежност, от която много боли,
когато ми я хвърляш като кокал на куче,
гледайки ме с подигравателни очи,
макар да знаеш какво ще се случи.
Тази нежност...
капчиците и ще събера
от паяжините на надменното ти
мъжко Его.
Бисерна огърлица ще си нанижа -
суета?!
Не, ...това е нещо,
без което не мога.
И затова всичко твое
ще направя на талисман.
Ще го нося винаги до сърцето.
Ако искаш да ме убиеш,
просто впий се там,
където пулсира кръвта ми
и объркано-тъжно още е в мен детето.
Ще можеш ли да  разплачеш тези чисти очи?
Искаш ли небето ми да помръкне?
Въпроси,въпроси,чийто отговор не знам...
А ти винаги мълчаливо се измъкваш.


Не се измъквам, просто свободата ме влече-
пътищата прашни и безсънните нощи.
Ти ме мислиш за непорасло, лошо момче,
а аз те сънувам всяка нощ - още, и още.

Не искам да те убивам, ти си в моята кръв-
капризна и горда, но така наранима.
На нежността ми си заложила стръв,
господарка си и вече. Изцяло я имаш.

Очите ти не искам да плачат, разбери.
Солените целувки на морето
галят кожата ми и не ми се спи.
Будно и отворено за теб е в мен сърцето.