Знам че някой ден ще се събудиш
с бледо и помръкнало лице,
от леглото ще се вдигнеш трудно
с болка във самотното сърце..
Ще потърсиш утрото с надежда,
но по замъглените стъкла,
мътни струйки дъжд ще се процежда,
натежал от мъка и от хлад
След време ти самотен ще живееш
ще бъдеш властелин на свойта празнота,
сърцето ти ще се превърне в камък,
след време може би,но не сега...
Ще потърсиш някой да те сгрее,
някой,за тебе скъп
с болката ти сам да заживее,
да разсее твойта скръб...
Дълго ще се вслушваш и ще чакаш
докато слуха те заболи,
всеки ще отмине тебе скитащия,
всеки покрай тебе ще мълчи....
И ето аз ще се завърна,
със тебе малко радост ни дели,
със обич в теб надеждата ще върна,
аз за твойте болки се родих........
18.10.2007
link: https://www.youtube.com/watch?v=K1DGBQ3YY_g
забелязала съм, че покрай празници, освен голямата еуфория ...
...във въздуха се носи и щрихът на тъгата ...
поздравления за стихчето ... [inlovee]
имаш право...и аз не знам защо така се получава..благодаря иначе [heart__]
Поздравления за стиха Qween of the black hearts.
Хубаво е да знаеш, че за теб има кой да се грижи. :)
link: https://www.youtube.com/watch?v=K1DGBQ3YY_g