Луната пълна днес изгря,
животът втори пак започна,
ще вия аз към нея, да,
душата ми е тъй порочна.
Вълчица търсих и намерих,
душата сродна в теб видях,
но някой някъде прошепна:
Аз също с нея вчера бях.
Посока нова, пак си тръгвам,
за трима място няма тук,
луната пълна аз прегръщам,
не ще превърна се във друг.
Вълчица търсих и намерих,
душата сродна в теб видях,
но някой някъде прошепна:
Аз също с нея вчера бях.
Браво,прекрасно [heart__]
Красиво :)
Не така, приятелю....
Природата на единаците е да не се примиряват, а да се борят за женската...
Балрог, последния ред :)
Поздрави за прекрасния стих . Много умело вплетени красиви и тъжни думи . [bravisimo]
И не ще погледна вече никога луната ,
в нея виждам само две сапфирени , жълти очи -
зениците хищни на моята любима в гората ,
която с друг някой единак в нощта дива се скри .
Балрог, малко лична философия :)
Благодаря ви [namigggggg]
Сега те разбрах, stranger! ОК :)
:) Сякаш ти си отговорил на мен...
:arrow: Под знак на Вълчата звезда (http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=3434.msg61890#msg61890)
Понякога музите явно се преплитат, като станции на радио :)
Много е красиво твоето [cvetee]
И твоето не му отстъпва, музата ни все пак е на еднаква честота... :> [lol]
[inloveee]