Египетски богове
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обикновено се смята, че древните египтяни са политеисти. Египетските богове са персонификация на природни стихии, събития от живота, чувства. Египетският пантеон е един от най-внушителните. Боговете живеят на земята (в храмовете) и те трябва да бъдат почитани и уважавани. Затова древните египтяни е трябвало да им отправят молитви, да им танцуват, пеят и да им принасят дарове — храна и скъпоценни предмети. Само Ехнатон, познат като „фараонът-еретик“ се опитва да наложи монотеистичната религия към слънчевия диск Атон по време на краткото си царуване.
За повече от пет хиляди години от историята на фараонския Египет, религията се е развила съвсем малко. Според периода, някои божества стават по-важни и почитани, докато други загубват божественото си влияние.
В Египет Божествата вземат човешки образ твърде късно в Историята на страната. Отначало всички богове са били изобразявани в образ на животно: Баст-котка, Анубис-чакал, Ра-сокол и т.н. едва по-късно те придобиват по човешки черти като се започва от тялото. В Средното Царство вече виждаме божествата с човешко тяло а главата е на животно. Това произлиза от факта, че досега поклонниците на дадено божество са го възприемали като животно. И за да стане прехода по-плавен жреците постепенно променят тази структура на боговете. По времето на Новото царство боговете са вече с ясно изградени човешки черти, дори главата на някой божества е вече човешка. Изида, Озирис, някой божества-пазители и др.
О, бог, ти виж! Към тебе идвам.
Ръцете ми издигнати са за молитва,
и ти поднасят истина и правда...
В сърцето ми не ще откриеш ни лъжа, нито измама,
защото зная, че живееш ти и съществуваш,
от истината и от правдата...
О, бог, знай!
Не съм извършил в света аз прегрешения
не съм на никого направил лошо,
не съм си присвоявал ничии блага.
из "Книга на мъртвите"
Египетските божества са и невидими (Амон), и видими (Апис). Важно е да се отбележи, че обитателите по бреговете на река Нил обожествявали символите, които те представлявали. Също така, египтените се съмнявали доста, че богинята на майчинството (Таурет) в действителност е хибридно същество, още повече, че боговете били обожествявани под имената дадени им от хората. Техните истински имена са известни само лично на тях : Изида можела да се похвали, че знае тайното име на слънцето, и да има следователно цялата власт върху него !
Боговете, независимо от политеизма (повече от 700 божества), са се разглеждали като един: просто наречен Бог... Божествеността е била едновременно множествена и Единствена.
Според теологията на Новото царство, боговете са само три: Птах, Амон и Ра.
Списъци с египетски божества
Акер
Акер е древноегипетски бог, пазач на залеза и изгрева. Изобразяван е като два лъва, обърнати с гръб един към друг, поддържащи помежду си слънчевия диск, уравновесен между източния и западния хоризонт. Хтоничен земен бог на преминаването. Известен от периода на Старото царство (от около 2700 пр.н.е. нататък). Контролира пространството между източния и западния хоризонт на подземния свят и пази портата, през която царят слиза в долното царство. Акер осигурява също така безпрепятствено преминаване на лодката на бога на слънцето през подземния свят нощем. Може да бъде видян като гнездо, в което е закрепена мачтата на платнохода. Смята се, че закриля срещу ухапване от змии. Представят го като двойка гледащи в противоположна посока човешки или лъвски глави.
Амон
Амон е древноегипетски бог, който е покровител на град Тива. От 17 век пр.н.е., когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с бог Ра (Амон Ра) и става върховен египетски бог, закрилник на фараона, заедно с властта и управлението му. Първоначално Амон бил бог на въздуха и вятъра. По-късно бил почитан като бог на плодородието и създател на целия свят. Името на бог Амон означава „скрит“. Той е представян като човек с глава на овен със спираловидни рога — символ на плодовитостта — или като човек с шапка от пера.
Амон -Ра е събирателно божество и е станало върховен бог през 18 династия. Първоначално Амон (невидим, тайнствен, безграничен) е Тиванския върховен бог творец. Тива е столица на Горен Египет. Атум (създал сам себе си) Ра (живот, слънце) е върховният бог на Долен Египет със столици Мемфис и Иуну (Хелиопол). След като се възкачва Тиванската 18 династия( 1584-1342 г.пр.н.е.), тя слива двете божества и се получава Амон Ра. Така че при сливането на двете божества се получава-тайнствен, безграничен,невидим създател на живота. Интересно е, че египтяните наричат Амен-ти (Истинския дом)- задгробния живот. Амон Ра често е изобразяван държащ символа анх -кръст с кръг на върха, който означава безсмъртие.
Анубис
Анубис (Инпу) — бог, съпровождащ душите през тъмнината в древноегипетската митология. След смъртта – води душата в небесния Дуат.Роден е от случайното съчетаване на Озирис с Нефтида – съпругата на Сет. Звездата Инпу е също така Звезда на Изида — Сириус - пътеводна звезда. Земното изображение на Сириус е град Кхем (на гръцки - Летопол). Това е град, разположен право на север от пирамидата на Хуфу,тоест хеопсовата пирамида. Анубис е бил изобразяван като чакал или човек с глава на чакал. Помогнал е на Изида да събере частите от тялото на Озирис, след като Сет ги разпръснал из цял Египет.
Сет (бог)
Сет (още Сутекх или Сетех) е бог на пустинята, войната и хаоса в Древен Египет. Както и много други египетски божества, той е изобразяван с човешко тяло и животинска глава. Сред египтолозите няма единодушно мнение какво е животното, което служи за глава на Сет. Според някои то е тръбозъб или магаре, но според други то е измислено.
Сет наследява от баща си Геб неплодородните земи и пустините, а неговият брат Озирис наследява плодородните земи. По право Озирис трябва да властва над Египет, но гордият Сет не може да приеме такава загуба. Той убива брат си, нарязва тялото му на парчета и ги скрива на четиринадесет тайни места из целия Египет,но Изида ги е намерила.
Древните елини отъждествяват Сет с богът на буриите Тайфун.
Сет е един от най-древните и най-сложните богове в Египет. Постепенно той се превръща в един от враговете на другите богове. Култът към него е установен в най-ранни времена, а негов център е град Небет, който се намира на брега на река Нил, на север от Луксор. Този град е разположен на кръстопътя на главните пътища, които водят от Египет към местата където в пустините се намират златните мини. Небет означава "златен град", поради което едно от имената на Сет е Небти - "този от златния град". Почитан е и като бог на гръмотевиците.
Сет е изобразяван като странен див звяр. Тялото му прилича на хрътка с вдигната нагоре опашка. На лицето си има характерна, силноизразена муцуна, или нос, а ушите му са заострени. Тялото му е мъртвешко бяло, а косата червена. Във времената на династиите Сет понякога е рисуван със забита в главата му кама. По това време той е смятан за вреден за хората, сеел е опасности и трябвало да бъде прогонван. Древните египтяни вярвали, че всеки месец той напада и поглъща Луната, с което се обяснявало новолунието. В една от легендите в Египет се разказва как бог Геб разделя Земята на две части. Едната дава на Озирис, братът на Сет, а другата на самия Сет. Всеки от тях управлява справедливо своите хора. Когато двете части се обединили, Озирис и Сет били изобразявани заедно с лице един към друг и със символа на единство между тях. Постепенно това равенство се превърнало в противопоставяне на двата бога. Някои започнали да предпочитат Озирис а други Сет. С течение на времето двата бога се отдалечили един от друг и отношенията между тях се променили. Така постепенно те се превърнали в смъртни врагове.
В Мемфис Сет се разглежда като брат на Озирис, Изида и Нефтида. Като Нефтида е и негова съпруга. Но хиксосите му определят две съпруги от своя пантеон - Аната и Астарта, богиня на войната. Тези две богини са приети и почитани от египтяните като съпруги на Сет, даже след оттеглянето на хиксосите, а името му е забранено за произнасяне или изписване.
Освен бог на чужденците, Сет става и бог на пустинята. Той е наречен "Червеният бог", ставайки символ на негостоприемната пустиня на Изток. С култа към него са свързани всички опасни животни. Той е придружаван от животни с червена козина и затова хората с червени коси са смятани за подозрителни. В легендата за него се говори, че Сет се появил на бял свят, като разкъсал жестоко утробата на майка си Нут.
Изида (3s.t , позната е още като Изис) — древноегипетска богиня на магията и на живота, на семейството, символ на матримониалната хармония и брачната вярност на съпругата към мъжа, дори и след смъртта му. Възкресявала мъртвите. Изида е сестра и жена на бог Озирис, и майка на Хор.
Представя се като жена с йероглифа за трон на главата. По късно приема отличителните белези на Хатхор - рога на крава и слънчев диск на главата, държаща в ръка свитък папирус. Често е изобразявана като майка, кърмеща своя син Хор. Тъй като отглежда сина си далеч от чичо му Сет - в блатата на Делтата, тя постоянно бди над него от типичните опасности за тръстиковите блата. Египетските жени търсят помощта на богинята когато техните деца са пострадали от ухапвания от скорпиони и змии - като отъждествятат раненото дете с Хор се надяват да получат помощта на състрадателната майка Изида. Може да бъде видяна и в изображенията по ковчези и саркофази : като жена с трон на главата и криле, с които закриля мъртвия.
Според един от митовете, Изида успяла да открие тайното име на бог Ра, добивайки по този начин безгранична власт над него и над света.
Нейна поклонничка е била царица Клеопатра
