През 1992 г. Известният антрополог Дейвид Водъл и неговата експедиция изчезват в джунглата на Тайланд. Националната асоциация на американските антрополози изпратила учени, които трябвало да открият причината за смъртта на професора и неговите колеги. Спасителната акция била ръководена от други видни експерти- Пери Уинстън и Род Клайв, които имали дългогодишен опит в джунглите на Индокитай. Следвайки маршрута на изчезналата експедиция, спасителната група стигнала джунглите на Тайланд и мястото, където лагерували Дейвид и колегите му. Местните жители отказали да им бъдат водачи, защото този район бил известен със злите сили, които погубвали хората. Носила се мълва, че в дебрите на джунглата живее племе канибали, които имат магьоснически свойства. Американската експедиция трябвала да намери сама пътя към бивака на Водъл. В един от докладите му, малко преди да изчезне през 1992 г. Се споменавало за пещера, в която някакво диво племе с телепатични способности и канибалски нрави извършвало странни ритуали.
Уинстън и Клайв заедно с другите участници от втората експедиция решили да открият пещерата и непознатото племе. През първата нощ в мрака на джунглата, антрополозите не могли да мигнат от ужасяващи звуци, които се чували наблизо до палатките им. Сякаш безброй чукове удряли по метална плоскост. Ефектът от звука действал на нервите и всявал ужас в американската експедиция. В ранни зори учените побързали да напуснат злокобното място и случайно попаднали на пещерата, описана от Дейвид Водъл. Познали я по разпръснатата екипировка и разложените тела на колегите им. Виждало се, че антрополозите са умъртвени по жесток начин- на гърдите и на черепите им зеели дупки.
Още по-зловеща гледка се открила пред очите им, когато влезли в тъмната пещера. Подът и бил покрит със стотици скелети- едни били подпрени на стените, а други лежали на каменния под, някои били приковани за стените или висели от тавана. Всички мъртъвци имали дупки по гърдите и черепа. Ранната тропическа нощ принудила групата да разпъне палатките недалеч от злокобното сборище на мъртъвци. И отново в полунощ се чули същите смръзяващи кръвта звуци, но този път още по-близо. Нямало съмнение, че идвали от пещерата със скелетите. След безсънната нощ Уинстън и още няколко души от спасителната експедиция,въоръжена с автомати се отправила към лобното място на колегите си. Гледката в пещерата ги изумила- всички скелети били сменили положението си, сякаш някой през нощта ги е подредил отново в различни пози и на други места.
Уинстън и още един американец решили да пренощуват в това зловещо място, като пренебрегнали опасенията на останалите антрополози, че си имат работа с неизвестни човешки сили. Двамата смелчаци опънали палатка пред входа на пещерата, запасили се с кафе, заредили кинокамерите и взели пистолети с резервни пълнители, за да се бранят срещу нощните привидения. Другите се върнали в лагера и прекарали нощта заедно и със заредени автомати. Отново чули зловещият звук от удряне на чук, както и тракане на стотици кости- сякаш скелетите се движели. Никой не чул друг звук, но на сутринта намерили Уинстън и колегата му мъртви- на гърдите и на черепите им зеела същата дупка, както на скелетите в пещерата. Оцелелите побързали да избягат от злокобното място и да излязат от джунглата. Минавайки през пещерата, антрополозите видели скелет със засъхнала прясна кръв.
След случилото се през 1994г. Официалният доклад на експедицията в Тайланд все още не е достъпен за широката общественост. Известно е, че през 1999 г. Там е изпратена нова експедиция.
