УЧЕНИ ЩУРМУВАТ ЕЗЕРО УБИЕЦ

[blood killer]

 А СЕГА НЕШТО ИНТЕРЕСНО


Хората се страхуват от езерото Ниос в северозападен Камерун като от най-кръвожадното чудовище. На 21 август 1986 година за броени минути то унищожава 1700 души и около шест хиляди животни! Ниос умъртвява жертвите си с... газ, който се натрупва в огромни количества на дъното, а после внезапно изригва от него. В радиус от 25 километра наоколо не остава нито едно живо същество...

Този ден, около осем часа вечерта, газът светкавично изригнал на повърхността на езерото, образувайки вълни, високи осем метра. Колко е бил този газ, никой не знае. Той бързо се издигнал на височина около километър, след което "рухнал" на земята. Половин час по-късно местността била осеяна с трупове на хора и животни.
Плъзнали ужасни слухове. Едни говорели за неутронна бомба, тъй като мнозина местни жители били изчезнали, изоставяйки недокоснати жилищата си. Други вярвали в някакво отмъщение на духове.
Пристигналите на мястото на катастрофата учени си спомнили аналогичната трагедия, разиграла се на 15 август 1984 година край съседното езеро Монун. Тогава загинали 37 човека, а причината за смъртта им останала пълна загадка. Било ясно обаче, че и в двата случая смъртта е настъпила от задушаване. Тайната започнала да се открива, когато било изяснено, че двете езера се намират в кратерите на бивши действащи вулкани. Езерото Монун е дълбоко 99 метра, Ниос - 210.
След задълбочени изследвания на Ниос било установено, че в него се просмуква газ с вулканичен произход, който не образува мехурчета и остава на дъното. Там, притискан от водния слой, газът постепенно се натрупва. На литър вода можело да има до 14 литра газ. При такава критична концентрация става пренасищане на водата с газ и се появяват мехурчета, които започват да се издигат нагоре. Налягането на водата намалява към повърхността, броят на мехурчетата стремително се увеличава, което води до увеличаване на обема на тази "взривоопасна" смес. В крайна сметка газът заедно с водата излиза на повърхността във вид на мощен гейзер, който не може да бъде спрян. Става горе-долу същото като при отваряне на бутилка шампанско.
Това явление било наречено водно изригване. Когато езерото не е много дълбоко и става пренасищане на водата с газ, е достатъчен малък външен тласък, например смъкване на земен пласт, за да започне изригване. Езерният газ е един и половина пъти по-тежък от въздуха, затова той, излизайки навън, бързо запълва всички ниско разположени места. Онези, които живеят на повече от 200 метра над нивото на езерото, не усещат въздействието му. На 21 август 1986 година в района на Ниос останали живи само седем души!
За да се избегне нова трагедия, камерунското правителство било принудено да изсели пет хиляди души от района на езерото убиец на практически голо място. Но опасността си оставала. На помощ на нещастниците се притекло Френското научно общество. Изследванията показали, че концентрацията на газ на дъното на Ниос е в границите на 5,5 до 10,5 литра на литър вода, но опасният праг от 14 литра не бил далеч. Езерото приличало на бомба със забавено действие!
Чудовището на езерото Ниос вече е добре изучено. То убива всичко живо с обикновен... въглероден двуокис! Неговото количество е огромно - 300 милиона кубически метра. Намира се на дълбочина 210 метра. Невидим, безцветен газ без миризма, много опасен за живота на човека.


 

Хладнокръвен мълчалив убиец. Как да бъде обезопасен?
Френският геофизик Мишел Халбвакс заедно със свои колеги разработил операция за залавяне на "престъпника".
- С един "щурм" не можем да го заловим - казва ученият. - Решихме за начало постепенно да евакуираме въглеродния двуокис от дъното на езерото и така да накараме чудовището повече и да не си помисля да злодейства. Нашият метод е много прост и евтин. Потапяме на дълбочина 200 метра обикновена тръба във вертикално положение. С помпа засмукваме в нея вода, наситена с газ. След това тази смес сама излиза на повърхността, образувайки гейзер. Така става изкуствено изригване, което в малки обеми не представлява заплаха. По този начин ние намаляваме количеството газ на дъното, лишавайки езерото убиец от неговата сила.
Властите в Камерун не се доверявали много на тази разработка. А и Френското научно общество се отнасяло към нея с доза скептицизъм. Започвайки от 1990 година обаче, Мишел Халбвакс и колегите му продължавали да разработват инсталация със система от малки тръби, намиращи се на сал. Изпитанията давали добри резултати.
Окрилени от успеха, френските учени се върнали при езерото убиец през януари 2001 година. За обуздаване на подводното чудовище те монтирали на повърхността му два сала. От единия се спускали в дълбините тръби, а на другия имало компютърна система за управление на инсталацията, захранвана със слънчеви батерии. Всички данни за "самочувствието на чудовището" постъпвали във Франция чрез космическа връзка. При най-малък проблем било достатъчно на хиляди мили от езерото да се натисне клавиш.
Работите по усмиряването на Ниос се планирали за края на 2000 година. Стойността им се оценявала на три милиона френски франка, отделени от Международния фонд за ликвидиране на стихийните бедствия. Френското правителство финансирало проекта със 180 хиляди франка. Камерунските власти пък трябвало да осигурят прехраната, нощувката и транспорта за учените.
Ремонтираният камион обаче аварирал по пътя. Учените продължили напред с останалия пикап, но пътят свършил. Наложило се да се секат дървета, за да се прокара брод. Добирайки се до езерото, експедицията не намерила никакви жилища. Нямало дори палатки. На европейците не им оставало нищо друго, освен да живеят под открито небе като туземци. Те се хранели с това, което успявали да добият водачите им - месо от маймуни, таралежи и дори питони. Неведнъж учените били нападани от аборигени. От едно от пътуванията си групата французи се върнали в Адамово облекло. Местните разбойници действали много примитивно - отсичат дърво и преграждат пътя на пришълците, след което, заплашвайки ги с копия и стрели, си вземат всичко, което им хареса.
Въпреки трудното начало битът на експедицията започнал да се подобрява. От селото, разположено на три часа път пеша, камерунските водачи започнали да носят месо от прасета и зебу. А също и бира, така необходима за повдигане на настроението в тези забравени от Бога места! С това се ограничила помощта на камерунците за учените, работещи за тяхното спасение. Местното население не хващало много вяра на белокожите гости, смятайки, че нямало никакъв газ, носещ смърт - истината била, че някой е разтревожил духовете и те си отмъщават...
Въпреки всичко обаче местните племена започнали да проявяват интерес към ставащото.Те искали да разберат какво точно правят белите на тяхната земя. С наближаването на началото на операцията по извличането на въглеродния двуокис от недрата на Ниос изследователите се мъчели да убедят аборигените да се преселят временно на безопасно място - високо над езерото, като всекидневно им обяснявали коварството на "духовете на езерото". Именно споменаването на духове подействало на аборигените.
На 30 януари 2001 година, когато подготовката за операцията била приключена, шефът на експедицията Мишел Халбвакс наредил на екипа да се разположи на малък хълм над езерото. Настъпил моментът за начало на щурма на езерото убиец, погубило хиляди хора. Това щяло да сложи точка на изследователската работа, продължила петнадесет години! Всички съсредоточено се взирали в далечината - там, в центъра на езерото, се намирала платформата с инсталацията, която трябвало да обуздае страшния звяр, все още дремещ в ложето на вулканичната яма.
Чула се команда за пускане на подводната помпа. Няколко часа всички тръпнели напрегнато, докато след командата "Клапанът е отворен!" в небето не излетяла мощна струя пяна като от разпрана плът на кръвожадно чудовище. И отново над езерото се възцарила звънтяща тишина...  
- За пет години езерото може напълно да се изчисти от въглеродния двуокис, тогава напълно ще се ликвидира опасността от поредна катастрофа - твърди Мишел Халбвакс. - Хората ще могат спокойно да се върнат и да живеят сто-двеста години в тези приказно красиви места без страх. За целта трябва да се задействат едновременно пет аналогични инсталации. За една година ще извлечем 20 милиона кубически метра газ, което ще позволи да се направи не пълна дегазация на езерото, а бедата да се отсрочи с десетилетия, временно да се успокои чудовището на езерото Ниос.
С Халбвакс не се съгласил единствено старейшината на село Буа-Буа, който отсякъл: "Всичко се решава на небето..."