Атлантида е легендарна древна култура и остров, чието съществуване и местоположение все още не може да бъде определено. Първото известно споменаване е в диалозите Тимей и Критон на древногръцкия философ Платон, според който тя е унищожена от природно бедствие (вероятно земетресение или цунами) около 9000 години преди епохата, в която той живее.
До този момент съществуват над 200 000 листа научна литература за Атлантида. В нея този мит се приема като измислица или като правдоподобен разказ за наистина съществуващо място унищожено от природните стихии. Според някои учени Платон просто си я е измислил, без да предвиди търсенията, които ще бъдат породени през следващите 2 000 години от историята.
Много предположения има за местонахожденията на Атлантида, но още не е изяснено къде всъщност се намира тя. Някои я поставят на Южния полюс, други на о-в Тера, трети в Атлантическия океан, четвърти в Южна Америка,Средиземно море, Индийския и Тихия океан. Но така и не се разбира кой е прав.. Една от новите и доста подкрепяни тези принадлежи на Е. Цангер, който определя Троя като Атлантида. Сравнявайки с разказа на Платон, Цангер открива изключителни прилики между историите на двете империи. Но дори тази теза все още не е окончателно приета.
Антични описания на Атлантида
Платон
Описанията на Атлантида направени от Платон са в неговите диалози „Тимей“ и „Критий“. Те датират от около 360-те г пр. Хр. „Тимей“ започва с въведение, последвано от описание на създаването и структурата на вселената и древните цивилизации. Във въведението Сократ размишлява върху идеалното общество и се чуди дали той и неговите гости могат да измислят история, която да приведе това общество в действие. Критий споделя исторически вярната според слуховете история, която би била идеалният пример, и продължава с описанието на Атлантида в диалога „Критий”, което е относно произхода ѝ. Познанието на Платон идва от Солон, атински законодател и философ посетил Египет и тогавашната му столица град Саис, където жреци му показали колона с разказа за Атлантида. Солон бил приятел на прадядото на Платон, което обяснява как историята е достигнала до него. Солон явно не е успял да преведе колоната точно и е увеличил размерите на Атлантида и населението ѝ между 100 и 1 000 пъти. Също така е приел времето посочено на колоната като нашата 365-дневна година, което поставя потъването ѝ някъде към 9 000 г.пр.Хр. Египтяните са имали още два празнични календара, ръководени от движението на Луната. Така че е напълно възможно 9 000 г. да се окажат 9 000 пълни лунни цикъла или приблизително 8 300 месеца, което поставя потъването на Атлантида към 1 207 г.пр.Хр.
Според „Критий” древногръцките богове разделили земята, за да може всеки да притежава много. На Посейдон подходящо му бил завещан островът Атлантида, който бил по-голям от Либия и Мала Азия, но потънал след земетресение и станал непроходима кална плитчина, която препятствала придвижването от Атлантическия океан до Средиземно море. Египтяните описват Атлантида като остров с ширина 700 км, състоящ се главно от планини в северните части и по брега и обграждаща равнина с правоъгълна форма на юг „простираща се в едната посока на три хиляди стадии (около 600 км), но на ширина вътрешната част е две хиляди стадии (около 400 км)”.
Навътре на около 50 стадии от средата на южния бряг имало „не много висока планина, от която и да било страна”. Тук живеела местна жена, в която Посейдон се влюбил и която му родила пет двойки мъжки близнаци. Най-възрастният от тях- Атлас- бил законният владетел на целия остров и океана (днешния Атлантически океан) и рождената му планина, както и заобикалящите я местности, му била дадена като феод. Братът-близнак на Атлас получил най-източната част от острова, чиято северна част е срещу Кадис, град в южна Испания. Останалите двойки близнаци „били обитателите и владетелите на различни острови в открито море”.
Посейдон издълбал вътрешната планина, където живеела любимата му, под формата на дворец, който обградил с три кръгообразни рова с все по-голяма ширина- от една до три стадии, разделени от кръгове земя с пропорционален размер. Жителите на Атлантида построили мостове на север от планината, като направили път към останалата част на острова. Издълбали огромен канал към морето и успоредно на мостовете прокопали тунели в скалните кръгове, така че кораби да могат да стигат до града покрай планината. Всеки проход към града бил пазен от порти и кули, а стена обграждала всеки от градските кръгове. Самите стени били построени от червени, бели и черни скали, които били извадени от рововете и били покрити съответно с месинг, калай и смес от други метали.
Според Критий 9 000 години преди рождението му, избухнала война между тези, които живеели отвъд колоните на Херкулес, и тези, които живеели зад тях. Жителите на Атлантида били завладели Средиземноморието чак до Египет.
Атланти (населението на Атлантида)
Атлантите биват описани като „хора” със светла кожа, синеоки, високи 3-4 метра., първоначално безсмъртни, а после живеещи до 800 години. За тяхна родина се посочва наскоро откритата десета планета от нашата система, за която са знаели повечето от древните. Според легендата тази планета сее смърт и унищожение на всеки 3 600 години, когато тя минава близко покрай нас. С нея вече се свързват изчезването на динозаврите, Големият потоп и унищожението на самата Атлантида. Атлантският народ наричан още и Ануннаки идва на Земята преди повече от 50 000 години. Те дошли тук, за да събират злато и ценни минерали, без които планетата им щяла да умре. Те имали способността да контролират природните бедствия и да съхраняват и използват енергия чрез кристали. Човекът бил създаден от тях, за да работи като копач в мините на Атлантида. Според легендата атлантите станали твърде алчни за енергия, кристалите станали неконтролируеми и унищожили империята на Атлантида.
Други антични описания
Съвременните учени считат, че описанието направено от Платон е по-скоро измислица, но е възможно същината в историята да е плод на смътни спомени за различни събития като вулканичното изригване на Тира. Обаче в античността имало философи, географи и историци, които вярвали, че Атлантида, за която Платон разказва, била истинска. [1]
Философът Крантор, ученик на ученика на Платон Ксенократ, се опитва да намери доказателства за съществуването на Атлантида. Днес възгледите му четем в коментара за Тимей на Прокъл, написан в 5 в. пр. Хр. Прокъл твърди, че Крантор е казал, че е пътувал до Египет и е видял същите колони, описани от Платон, върху които той разчел йероглифите.Съвременен интерес
С редки изключения, като книгата на Франсис Бейкън „Новата Атлантида“, интересът към Атлантида намаля до към 2000 години след Платон, когато е публикувана Atlantis: the Antediluvian World на Игнаций Донъли. Донъли примема насериозно описанието направено от Платон и се опитва да утвърди произхода на древните цивилизации от тази по-добре развита новокаменна такава. Източник :Уикипедия /Свободна Енциклопедия/
