Цветан Бакърджиев - 26 Март 2003
bgfactor
Разцветът на Египет настъпва със строенето на пирамидите. Фараонът бил смятан за бог, като неговото обожествяване продължавало и след смъртта му. Според египтяните боговете знаели какво си мислят хората. Цивилизацията. Тайните и загадките на Древния Египет и днес вълнуват изследователи и археолози от целия свят. За пирамидите, фараоните и мумиите са изписани хиляди книги, създадени са стотици филми. Мистичността на египетската цивилизация винаги е успявала да разпали фантазията на хората. Легендите, находките и ръкописите разкриват една малка част от историята на Египет, основана преди всичко на теории и хипотези.
Египтяните вярвали, че всичко на света принадлежи на боговете. Според тях боговете знаели човешките помисли и желания и можели във всеки един момент да се намесят в делата на хората.
Боговете и фараоните. Култът към животните бил широко разпространен в Египет. Изследователите го свързват с древния тотемизъм. Тотемът бил животно, почитано като родоначалник и покровител на рода. Ето защо, въпреки че най-често боговете били представяни в човешки образи, не са редки случаите, когато ги изобразявали и като животни. Така например, богът Анубис се появявал пред хората в образа на чакал, а бог Хор – като сокол с човешко тяло.
Загадките на Древния Египет и днес вълнуват хората по цял свят. Особен разцвет в Египет получил култът към Ра, богът-слънце, носещ се по вълните на небесния Нил със своята ладия. В негова чест били построени "храмовете на слънцето", а фараоните включили в титлата си определението "син на Ра". За да станат популярни и да се издигнат в йерархията на египетския пантеон, египтяните започнали да отъждествяват други богове с Ра. Най–силно това повлияло на култа към бог Амон "Съкровеният". Египтяните изобразявали Амон – Ра с корона, украсена с пера и слънчев диск и го считали за родител на боговете и хората. Смятало се, че той въдворил порядъка и хармонията на мястото на изначалния хаос. Оприличавани на Ра били и небесната богиня Нут, и Хапи – повелител на Нил.
Начело на Египет стоял фараонът. Той бил считан за бог, като неговото обожествяване продължавало и след смъртта му. В представите на хората фараонът и от небето не преставал да бди над своя народ. На него принадлежало всичко – градовете, хората, земята. Нищо не ограничавало властта на върховния владетел.
Сянката Ка обитавала храмове и пирамиди.
Фараоните строяли своите гробници приживе. Това били пирамидите и в изграждането на всяка една от тях били необходими средно два милиона и половина каменни блокове. Със строенето на пирамидите настъпил и разцветът на Египет. Чрез тях фараоните вярвали, че ще осигурят своето безсмъртие. Най-впечатляващи по своите размери са пирамидите, построени от фараоните Хеопс, Снефру, Хефрен и Микрин.
Египтяните вярвали в задгробния живот и поради това полагали повече грижи за своите богове и мъртъвци, отколкото за живите. Те смятали, че всяко живо същество притежава двойник – сянка, която се казва "Ка". Тя обитавала пирамидите и храмовете, но понякога ги напускала и се устремявала към задгробния свят, където била подлагана на изпитания.
Гробниците на фараоните имали спиращи дъха размери. След смъртта на фараона неговият труп се балсамирал и поставял в специален каменен ковчег, наричан саркофаг. Балсамирането се извършвало като от почистеното с благовонни масла мъртво тяло се изваждали вътрешностите и мозъка, след което то се промивало и се обработвало със смолисти вещества. Мумията на владетеля се обличала и на лицето и се слагала погребална маска. До нея робите оставяли всичко, което щяло да бъде необходимо на фараона за задгробния му живот – дрехи, скъпи съдове, оръжия.
Саркофагът бил полаган във вътрешността на пирамидата. В краката на мъртвия владетел се поставяла Книгата на мъртвите, която съдържала специални текстове и указания. Ако покойникът ги спазвал, той щял да осигури завръщането на сянката "Ка" при тялото. Книгата на мъртвите допускала мъртвеца до съда на бог Озирис – повелителят на задгробния свят. Богът бил съдник на делата на фараона приживе. Богинята Изида въвеждала мъртвеца в съда на Озирис, след което делата му започвали да се проверяват на везни. Боговете Хор и Анубис проверявали резултата. Ако сърцето се окажело тежко поради сторените грехове, душата на мъртвия се загубвала завинаги в небитието.
Археологическите находки проговарят.
В Древния Египет на особена почит били писарите, тъй като тяхното умение било изключителна рядкост. Те се обучавали в специални училища към храмовете, наричани "домове на живота". Материалът, върху който пишели, се приготвял от растението "папирус", а самото египетско писмо представлявало съчетание от рисунки и знаци, които означавали определени понятия. Така откритите днес пирамиди, папируси, обелиски / паметни колони от камък с четиристенна форма / и стели / надгробни плочи с надписи или релефи / проговарят. От тях идват всички знания за историята на Египет, известен сред изследователите под името "светът на сенките".
