Почти по средата на пътя между Атина и Египет насред сините води на Егейско море лежат два от най-южните гръцки острови - Крит и Санторини. Днес островите привличат туристи от целия свят. Те идват тук, за да се потопят в местния селски живот и да се насладят на спиращи дъха гледки. Извисяващите се канари говорят за бурни процеси в древността. Някога увенчан с високи върхове на величествена планина, островът сега е само останки от миналото си. Но около 629 г пр.хр. при вулканично изригване с безпрецедентна мощност по-голямата част от острова била унищожена. Това, което останало, бавно се сринало, изчезвайки под водата. Днес единствените останки от извисяващите се планини са мрачни черни скали - едно мрачно напомняне за минало величие.
Геоложки доказателства сочат, че около 16-17 век пр.хр. вулканичната планина, която някога красяла центъра на острова, изригнала мощно, изхвърляйки прах и дим високо в горната част на атмосферата. Знаем, че това било едно от най-яростните вулканични изригвания, откакто хората са се появили на тази планета. Те може би са имали нещо като ядрена зима, защото в атмосферата имало толкова много прах, че температурите може би са спаднали. Наблюдатели чак от Китай
писали за затъмнено небе, което помрачило дневната светлина и сковало в студ лятото. Над 3000 години след изригването архиолога Маринатос започнал да изследва острова, търсейки издайнически следи. Ако нещо било оцеляло от катастрофата, той бил убеден, че ще го открие. Той усещал връзката с Крит, а чрез него и с Атлантида. Никой не би приел тази теория, дори самият Маринатос, освен ако не намерел цял минойски град непосредствено под вулканичната пепел. Така той започнал да търси на остров Тира. През 60-те години усилията на Маринатос донесли резултати.
Имало един фермер, с когото Спиридон Маринатос се бил сприятелил. На фермерът му били направили впечатление едни странни вдлъбнатини в имота му. Един ден, докато яздел магарето си, една от тези вдлъбнатини се отворила точно под него. Той паднал вътре, огледал се и видял следи от керамика и стена. Той и магарето били попаднали 4000 години назад във времето.
Така Маринатос открил една от най-зрелищните археологически площадки на всички времена - минойския град Акротири. Той бил запазен от вулканичната пепел, плътно опакован като
съдържанието на огромен контейнер. Най-възхитителния аспект на минойската цивилизация е изкуството. С всяко ново откритие на площадката връзката между платоновата Атлантида и
тези минойски руини се очертава по-ясно. Дали атлантите и минойците не са били един и същ народ? Ако зад Атлантида има историческа истина, тогава минойците почти със сигурност са културата, за която говори Платон.
Въпреки че руините на Акротири са идеално запазени, там не са открити никакви човешки скелети. Къде са отишли минойците Възможно ли е да са избегнали ужасната катастрофа?
