В началото нямало нито небе, нито земя, нямало нито живи, нито мъртви и съзидателните и рушителните елементи почивали във вцепенено бездействие в бездънна дълбина на бога Нун. Нун бил първичният елемент, божествено същество във формата на първична вода. От неговите съставни части се създала вселената. Повърхността на първичната вода била покрита от гъста тъма, защото и свещеният извор на светлината почивал в скута на Нун. И творецът на боговете, великият Нун, създал слънчевата светлина. На повърхността на първичната вода се подал крехък зародиш и бързо израснал в стройно, блестящо и много багрено цвете-лотос. От прозрачната затворена чашка на цветето прониквала тайнствена светлина, листенцата бавно се разтворили и от чашката, излязло едно сияещо дете. Нун събудил за живот Нефертум, детето-слънце. Нефертум отворил очи, тъмнината се разпръснала и светът бил облян от живителната светлина.
Подалото се от своята люлка-цвете дете-слънце се огледало и на безкрайната вода не се оказала нито педя място, където то да стъпи. Тогава от дълбочината то извикало първичния хълм.стъпило на твърдата почва и създало Маат, закона на вселената, богинята на истината, задгробния съдия на сърцето на мъртвите.
Богът-слънце забелязал една стройна четвъртита колона, Бенбен, древен образец на обелиска. Изкачил се на върха, огледал наоколо и видял, че е сам. Тогава Хепер, изгряващото слънце, упражнил вълшебно влияние върху собственото си сърце и създал Су, бога на въздуха и Тефнут-богинята на влагата. От любовта на Су и Тефнут се родили Геб-земята и Нут-небето. Геб и Нут дълго време живели тясно притиснати един до друг, но един ден техният баща ги разделил. Су грабнал жената на Геб я издигнал в безкрайната висина, за да създаде от нея свода на небето. Нут като огромна дъга се надвесила над вцепененото от болка тяло на Геб; стъпалото й докосвало източния хоризонта, а с ръка се опирала на западния. Нут погледнала на земята и й се завил свят. Поради оплакванията й богът на въздуха Су подпрял раменете и кръста на Нут, а корема й украсил със звезди; от този ден нататък богинята Нут властвала на безкрайни небесен свод, а нейният мъж Геб станал великият бог на земята.
Ра, слънцето, си направило две ладии. През деня с едната обикаляло чудните простори на небето, а с другата всяка нощ тръгвало за своето подземно пътешествие. И в зори отново достигало на изток камъка Бенбен. Всяка заран като прекрасен момък то поемало своето небесно пътешествие-тогава го наричали Хепер-изгряващия, на пладне като зрял мъж достигало средата на небесния свод-тогава го наричали Ра, вечерта като Атум-измъчен, уморен старец-сядало в нощната си ладия и на другия ден, отново подмладено, започвало своя тежък път. На носа на небесната ладия стоял на стража сърдития Сет, червеният бог, и със страшното си оръжие държал на разстояние враговете на бога-слънце.
Земните мъже и жени се зародили от падналите на земята сълзи на Ра. Преди хората да населят териториите на Долен и Горен Египет, Ра създал растенията, животните и страшилищата, населяващи водите.
Ра едно време бил господар на хората и боговете. Около бога-слънце се събирали най-великите; девет богове съставяли божественото тяло: Ра; Су и Тефнут; техните деца Геб и Нут; Сет и Нефтис; накрая Озирис и Изис участвали в божествения съд.
Тези девет богове властвали на небето и земята, над добрите и злите създания, те решавали борбите и споровете на боговете. Деветте богове били такива като Нун, първичния елемент, в който били преди едно цяло и от който се зародили всички.
Хората обаче не почитали небесните богове и се възбунтували срещу тях. Тогава Ра повикал при себе си боговете и те, опирайки чело о камъка, треперещи се проснали на земята. Ра се обърнал към Нун, първичния елемент, така:
- Ти си първоначалният бог, от когото произхождам и аз, и ти си преди мене бог на боговете. Погледни хората, породени от моите сълзи. Тези червеи кроят нещо срещу нас. Кажи, говори, боже, какво трябва да направя, защото не искам да ги унищожа, преди да изискам твоя съвет.
- Дете мое, Ра – отговорил величественият Нун, - ти си свой собствен баща и творец. Ти си създал сам себе си! Седи спокойно на царския си трон, защото ти си толкова страшен, че съзаклятниците ще се ужасят само от погледа ти.
Тогава Ра насочил погледа си към земята и хората побягнали в пустинята, защото ужас обзел сърцата им. Но боговете ги погнали. Тогава хората се укрили в планините; боговете обаче помолили господаря на слънцето да изпрати окото си подир съзаклятниците. Ра извадил окото си и то се спуснало долу в образа на богинята Хатхор. Богинята извършила големи опустошения сред хората и след това се явила пред лицето на Ра.
Той обаче се страхувал, че Хатхор ще унищожи човечеството, и казал:
- Повикайте светкавични ладии, които да се носят като сянка.
Появили се бързите кораби и всевластният бог казал:
- Идете бързо в Елефантина и донесете много, много пиво.
Слугините приготвили пиво от хмел и Ра боядисал течността червена. Кървавочервеното пиво сложили в огромни съдове; седем хиляди амфори били напълнени с опияняващия нектар.
На другия ден в зори, когато Хатхор искала окончателно да унищожи хората, Ра казал:
- Ще спася смъртните от мъстта на богинята!
Заповядал да наводнят с пиво земите около скривалищата на хората и когато богинята слязла долу, обагрената течност отразила лицето й. Хатхор опитала течността, която й допаднала, и толкова се напила, че дори не познала хората. Помислила, че кръвта им обагрила повърхността на земята и водите.
Ето как Ра спасил смъртните от унищожение, оттогава насетне не искал и да чува за неблагодарните създания.
- Сърцето ми се измори – казала той, - не искам повече да бъда между хората. Качил се в ладията си и тръгнал по светлите пътища на небето.
