Сред живописните склонове на Родопите, на 30 км южно от Асеновград, се намира скалният феномен Белинташ, обвеян от мистика и легенди Величественият силует на Белинташ се извисява над колоритните родопски села Мостово, Сини връх и Врата, далеч от пренаселените ни градове и добре утъпканите туристически пътеки. От южната му страна се откроява ясен, сякаш изваян в скалата човешки профил, който според преданията, пази уникалното природно явление от иманяри и недоброжелателни посетители. Горната площадка на стрелналата се в небесата каменна грамада, е равна и гладка, с дължина 300 м. На нея са издълбани поредица от улеи, ниши и стъпала, както и дълбоки щерни /резервоари/ с почти съвършена окръжност. Според някои изследователи на района тези творения на човешката ръка представляват една от най-древните карти на звездното небе и съзвездията, датираща от преди 7 хиляди години. Други стигат още по-далеч в твърденията си, че в дълбока древност Белинташ е бил площадка за кацане на космически летателни апарати, а изсечената в скалата "координатна мрежа" е служила за ориентир на извънземните пилоти. По гладката повърхност на платото са съхранени стотици култови ямки, други елементи с култово предназначение и неразгадани знаци. Предполага се, че в миналото Белинташ е било главното тракийско светилище в тази част на Европа, което съперничело по известност на Делфийското.
В превод от древните тюркски езици "белинташ" означава камък на познанието. Древните са вярвали, че потапяйки се в свещената вода на щерните, в дните когато в тях се отразявали Луната и Слънцето, хората се свързвали с Космоса и придобивали необичайни мощ и познания. На издълбаните в южната част на скалата стъпала са били поставяни идоли и свещени дарове, предназначени за бог Сабазий - смята Никола Боев. Според него божеството е било почитано от бесите още през бронзовата епоха, преди 6-7 хиляди години. Учените обаче все още не са разгадали напълно тайната на древното светилище, чиито каменно чело, неподвластно на времето и човешката суета, отправя нови и нови предизвикателства пред съвременната наука.
В началото стои една библейска легенда. Разказват я местните хора в този район. Според нея до Беленташ са стигали водите на Потопа и на неговите "халки" е бил привързан Ноевият ковчег. Посетиш ли това място, историята ти се струва повече от реална - халките са непокътнати от времето....
Пророчицата Ванга казва в началото на 90-те : "Белинташ ще разкрие своите тайни, когато там загинат 8 души". Към есента на 2005-а, тук на това древно и обгърнато с мистерии място в Родопа планина, са загинали 2-ма души, покосени от мълнии.
Много хора са опитвали да стигнат до Белинташ, но голяма част от тях не са успявали, просто защото "нещо неочаквано" им се е случвало по пътя към високите скали. Хората посетили Белинташ, споделят необикновенни и странни преживявания...
Изследователите астрономи виждат по вдълбаните в скалите останки грандиозна древна астрономическа обсерватория. Стъпил тук, човек се извисява над опасаната с планински била околност. Оттук с поглед се обхваща целия небосвод. При ясно време, вечер гледката е фантастична.
През 90-те години Белинташ нашумя с честите посещения на екстрасенси от България и чужбина, които буквално са използвали мястото за "зареждане" с космическа енергия. Ако носите компас, ще видите как стрелките му на това място "полудяват". Силните енергийни полета са факт. По време на международната научна конференция на уфолозите, проведена през 2001 г., изявени учени определиха скалното плато на светилището Белинташ като -междинна космическа площадка на НЛО.
Ето и една историйка:
...бяхме се събрали с приятели в село Мостово. Някои от тях са от Асеновград. Вечерта си взехме няколко бутилки вино и отидохме да спим в един фурогон, недалеч от Белинташ. Моите приятели са изрстнали в района и започнаха да разказват разни истории и мистерии, свързани с мястото.
... Горския работил 15 години в района и много си обичал работата, и тъй като много от къщите там са изоставени той си харесал 1 от тях и знаел че никой няма да предяви претенции и решил да си я ремонтира. Интересно било, когато влезли в къщата да разчистват всичко било оставено вътре така, сякащш хората са излезли за малко. По масата имало чинии със засъхнала храна..., всичко било постлано, все едно не е изоставена къщата, а било ясно по праха и паяжините, че там от години никой не живее.
С помощтта на свои приятели, след 1 година горския оправил къщата, която придобила чудесен вид. Горския живеел по принцип в Асеновград и когато къщата била вече завършена, решил да нощува там. На сутринта, когато се прибрал в Асеновград, подал своята молба за напускане на Горското стопанство и всички го питали, "Добре де какво стана...?? Какво се случи там???." Той отговорил, че никога повече няма да се върне на това място. "Какво се случи там онази вечер" - продължават по-късно с въпросите, но той все отговарял " Не мога да ви кажа. Нямам право.." И така човек, който е работил над 15 години там, крака му повече не е стъпил....
По фурогона се чува бум-бум-бум. Всички настръхваме и отваряме леко металната врата - отвън стои някаква бабичка / около 01 ч./ и казва " Аз деца, дойдох да ви кажа / дошла от селото - 5 км/, че тази вечер не трябва да излизате от фурогона, да не тръгнете към Белинташ??!!! Ние я питам е: "Защо?" Тя казва: "..ами ей...така...не мога да ви кажа".
На сутринта ставаме и тръгваме към Белинташ. По пътеката вървя последна и гледам един дядо как се подпрял до едно дърво и си свива цигара. Разминахме се. Направи ми впечатление, че не ни поздрави. Тук по тея места хората винаги се поздравяват. Това ми направи силно впечатление и се обърнах пак да го видя - нямаше го. Сякаш се изпари..........
