Той е готов да отмъсти на всеки , дори на самия Господ. Притежава вечен живот за своята вечна битка за мъст... Отхвърлил е лицемерното християнство и е приел за своя светлина мрака...
Потомък на стар благороднически род , Влад Дракула III е роден през 1431 г. в Сигишоара, Трансилвания. Баща му, Влад II е приет в ордена на дракона (основан от император Сигизмунд) за заслугите си в борбата срещу неверниците. Орденът на дракона е един от най-известните, заедно с ордените на рицарите хоспиталиери и тевтонския орден. Емблемата на ордена е дракон с разперени криле, над него кръст. ‘Драк’ на румънски означава ‘дракон’, но също и ‘дявол’. Така Влад III е наречен ‘Дракула’, т.е. синът на дракона. Той живее във време на политически хаос – различни аристократи си оспорват територии, османските нападения са ежедневие, а предателствата и интригите – част от бита. Като млад, Влад е изпратен от баща си като заложник в Адрианопол, с цел да стабилизира мира, сключен с османските войски. Влад прекарва четири години във вражеския лагер. През това време е извършен преврат и баща му, по това време владетел на Влашко, е убит. Подкрепян от турците, 17-годишния Влад се завръща в страната си и си връща властта. Впоследствие той укрепя позициите си с помощта на Унгарското кралство и премества столицата на Влашко в Тирговище . Там той започва да прочиства ‘съмнителните’ боляри, много от които са били противници на баща му. Скоро Влад Дракула става известен като ‘Цепеш’ – ‘набиващият на кол’ – прозвището му е дадено от турски летописци. Твърди се, че за сравнително краткото си управление, той е екзекутирал чрез набиване на кол над 5 0 000 души. Скоро не само непокорните васали си навличат гнева на Дракула – ориенталското мъчение, което Влад най-вероятно е видял (и харесал) по време на престоя си в османските земи започва да се прилага повсеместно. Крадци, измамници, прелюбодейци, шарлатани и военнопленници, жени, мъже, деца, настоящи и бъдещи врагове – всички те са ставали жертви на един от най-кръвожадните аристократи в историята. Един от най-добре документираните случаи на подобни наказания е ‘гората от колове’, която султан Мохамед II вижда, когато наближава столицата на Влашко – 20 000 турски военнопленници са набити на кол и телата им са оставени пред портите на града за назидание. Освен набиването на кол, Влад използвал и други, класически методи – ослепяване, изгаряне, скалпиране, рязане на уши, носове и крайници. Колкото и странно да звучи, политиката на Дракула му спечелила репутацията на строг, но справедлив управник със строг морал и национална гордост. И все пак е трудно да се пренебрегне склонността на Влад III към садизъм, която ясно говори за психическа нестабилност.
Падението на Влад Цепеш започва, когато след силна атака на турските войски, той е принуден да избяга в Трансилвания. През това време собственият му брат Раду завзема Влашко и установява про-турски отношения. Подкрепян от Унгария и принца на Трансилвания, Влад Дракула си връща властта. За нещастие обаче, нова масирана атака на османските войски сварва Влад неподготвен. Дракула загива край Букурещ в края на 1476 г. Главата му е изпратена в Константинопол и набита на кол за назидание на раята. Предполага се, че тялото му е погребано в манастира Снагов, недалеч от Букурещ. Но дори и след смъртта на ‘сина на дракона’, мрачната слава на владетеля се запазва...
