Ще ти оставя светлината в полунощ
по точките на седемточкова калинка,
да ти припомня че със мен бе много лош,
ще бъдеш сянката във моята картинка.
Ще ги настроя против тебе да ръмжат
на нощите ми кучетата разгневени.
Не ги подкупвай с ласка, че от студ и глад
са луди, погледни в очите им червени.
Ще скрия своята, капризната душа
във облаците по небето- бели, меки.
Ще завали от там внезапно зла тъга.
и ще разкаля бързо твоите пътеки.
Ще търсиш нежните ми думи и ръце,
във всеки пътник, който маха ти край пътя.
И ще препуска диво твоето сърце,
когато женски смях в ключалката се счупи.
Животът ти ще бъде скучна книга,
която даже да отвориш не желаеш.
Съдбата днес с насмешка ти намига.
Но ти си още много важен и нехаеш.