Мъртви цветя

[Gentiana]

Стенещо дихание...
Горещо...
Горещо...
Горещо...
Луната забулена в облаци,
тъмен клон сочещ в тъмното нещо.
Сенките следват душата ми.
Демоните на мрака
се гърчат от злоба.
Не могат, бедните, да я докоснат.
Умиращи цветя
покриват на времето гроба.

Странна е тази минута,
в която като комар пищи
тишината.
Кап...
Кап...
Кап...
в локва се събира,
попива в почвата ,
от Луната чезнеща ,
светлината.
Светулки от небесни желания,
родени от въздишки и вопли,
живеят само няколко мига.
Засъхнала коричка от рана
вятърът апатично чопли.
Няма да се завърне душата ми,
преди да намери ключа на клетката,
в която заключи онова, най-светлото,
а после изхвърли и избяга.
Мъртви цветя и облаци...
В краката на нищото лягам.

[rado]

Отново в минорно настроение [heart__]Заболя ме сърцето .

[Gentiana]

Уфффф, недей...
Аз съм си такава минорна. Сигурно, защото съм родена в късна есен.
Но и есента е красива, нали? Нищо, че е тъжна...
Не ме бива много във веселите стихотворения.

[me4tatelka]

страшно много ми хареса ....

[Gentiana]

  радвам се