Скита по улици празни...
Опознава площади - лъжи...
Прегръща самотни паважи...
И различна ежедневно върви...
Загубена в сивата цветност...
На тежкия и' чуден живот...
Търси различното нещо...
В чуждия чувствен коноп...
И придърпва го бавно към себе си...
В една по-друга посока...
Презрени емоции жъне и...
Показва се после жестока...
А всъщност е крехка отвътре...
И с измамата помощ тя моли...
Не осъзнава - скована от смут е...
И обливат я вълни по-нови...
От страх, от укор, от обида...
От наказание и поредно отричане...
И отново се в равнодушност завива...
Толкова пъти събличана...
Скита по улици празни...
Из свои площади - лъжи...
Наранена под всичките маски...
Едно изгубено момиче... Върви!...
