« -: Юли 01, 2006, 20:35:14 pm »
Препечени филийки и горчиво кафе...
Вместо масло на твоята ще се намажа.
Очите ти имат цвят на нощно лятно небе.
Това, което очакваш... няма да ти го кажа.
По кожата ми се стичат росинки от тревата,
през която минах боса, за да ти набера рози,
Геройски облизваш капчица кръв.Бодат цветята.
Кой казва че мъжете били чиста проба проза?
Ти си ми безнадеждно нежен и романтичен,
дори за чуждо нещастие можеш да поплачеш.
Такъв си - моят супермен специален, нетипичен.
И все пак не ще призная колко много ми значиш.
« Последна редакция: Юли 01, 2006, 20:50:43 pm от Gentiana »
Активен
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
Как от нас уезжают ненужные больше такси.
