Защо така ти лошо ми мислиш?
С отрова искаш да ме изтръгнеш от сърцето си.
Защо ?
Нима болката сама не си причини ти ?
Нима само аз бърках в живота,
само аз причинявах тъга?
А не ми каза за мъжа, който спеше през нощта ?
Нима само ти чувстваш болка от любовта?
Само ти си наранената, така и не разбра,
че плаче и моята душа,
сълзи се сипят като пушек от лула.
Ето, взимам отровата и се махам.
Стига толкоз болка и тъга...
Заминавам си със смъртта.