Всичко между Надя и Миро вървеше добре, докато бившия и, най - големия враг на Миро, не реши да ги раздели ... Преструвайки се се сдобри с Миро, и започна да му говори куп неверни неща за нея. Винаги до този момент той и е вярвал ... Но напоследък тя била по - студена към него ... За всичко обаче си е имало причина ... Миро не знаеше за проблемите на Надя със семейството и ... Тя чувстваше страх да му каже ... И точно този и страх го отблъскваше ... Миро се подведе по думите на най - големия си враг ... Повярва на него, а не на скъпоценното си създание, с което е повече от 1 година ...
Един ден той отиде при Надя и и каза, всякаш с ледено сърце - Махни се от живота ми ... Не заслужаваш дори една секунда, която съм прекарал с теб! ... - Надя беше потресена ... Тя избухна в плач ... Приближи се до Миро, опита се да го прегърне, но той я изтласка със силните си ръце ...
- Не се доближавай ... Остави ме! ...
Сърцето и изтръпна ... Тя не можеше да повярва ... До вчера той беше мил с нея ... А сега ... Сякаш от нищото той стана студен като камък ...
Надя го погледна жално ... Поклати главата си и си отиде ...
Гледайки как си отива Миро пророни една сълза ... Сърце не му даваше да остави Надя да си отиде ... Той направи една крачка ... Протегна ръка, опита се да я докосне ... Но изведнъж стана гневен ... Върна се там, където беше и си каза " Не заслужава " ...
Заваля силен дъжд ... Надя ходеше бавно ... Пристъпваше крачка по крачка ... Мислеше за Миро, плачеше ... На всяка една крачка се обръщаше, за да види дали Миро не е зад нея ... Но него го нямаше ... Зад нея нямаше никой ... Тя беше сама с тъмнината ... С дъжда ... Дълго време бродеше тя под дъжда ... Най - накрая се прибра ... Не каза нищо на родителите си ... Легна си веднага ... Не спря да плаче цялата вечер ... Мислеше си с какво е заслужила това отношение ...
Грабваше телефона, набираше номера на Миро, но се отказваше изведнъж ... Нямаше сили да го направи ... Най - накрая събра смелост ... И с треперещ глас каза " Ало " ...
- Ало?
Беше майката на Миро ... - Ало, кой се обажда ...
- Търся Миро ...
- Няма го вкъщи ... Излезе без да каже къде отива и кога ще се върне ...
Надя затвори телефона ... Ръцете и трепереха ... Тя не можеше да повярва, че го няма ... Мислеше къде ли е, с кого ли е ... Какво ли прави ...
Въртя се из леглото си още около час ... Час, в който сълзите не се скриваха от лицето и ...
След много размисли ... тя реши да го потърси ... Отиде първо в парка, където се бяха запознали ... На тяхното местенце ... Една пейка под голямо липово дърво ... Нямаше го ... Тя се разтрепери още повече ... Заплака с още по - горчиви сълзи ...
Сети се за още едно място, на което Миро може да бъде ... В клуба, в който той и Надя излизаха с приятелите си ...
Надя се запъти на там ... На входа на клуба видя нейната приятелка Силви ...
- Не влизай, Надя, недей ...
- Защо? ... - Още по - разгневена и уплашена каза Надя ... Тя влезе в клуба и видя Миро ... с едно красиво момиче ... Прегръщаха се ... Танцуваха и се целуваха под звуците на тяхната песен ... На Надя и Миро ...
Надя излезе разгневена от клуба ... На входа отново видя приятелката си Силви ... Тя и разказа всичко, как бившия и е говорил лъжи на Миро ... Тя не можа да повярва ... Беше учудена ... и бясна ... не за това, че бившия и е говорил лъжи, а за това, че Миро е повярвал на всичко ... Повярвал е на най - големия си враг ...
Тя се прибра сломена в къщи ... Легна си отново ... До изгрев слънце не спря да мисли за Миро ... Тя си мислеше, че той не се е доверил на бившия и ... А просто я е оставил, защото е искал да бъде с красивото момиче от клуба ...
Сутринта тя не отиде на училище ... Остана си сама вкъщи ...
В училището Миро говорил с Силви, приятелката на Надя ... Тя му казала цялата истина за Надя и за бившия и ... Нищо не е така както той беше разказал на Миро ... Искаше му се да повярва на Силви, но го беше страх ... Той просто реши, че с Надя не са един за друг и това е най - добрия вариянт ...
Вечерта Надя беше сама ... Родителите и отидоха на ресторант ... Имаха годишнина ... 25 години неразделна любов ... Надя им каза, че я боли глава и предпочита да остане сама в къщи ...
Тя се зарови в старите им албуми с Миро ... С всяка една снимка си припомняше красиви части от връзката им ... Все по - силен и тъжен ставаше нейния плач ... Тя си каза, че няма смисъл да живее ... щом не живее с Миро ...
Тя отиде в банята ... Взе една обикновенна ножица ... И се опита да пререже ръката си ... Но не успя ... Ръката и трепереше и тя не можеше да държи ножицата здраво ...
Хвърли я ... Седна на земята в банята и започна да плаче още по - силно ... и истерично ... Плачеше с глас ... Крещеше ...
Замисли се, че наистина желае смъртта ... И щом не стана по този начин понечи към друг ...
Отиде в кухнята и извади аптечката на майка си ... Изсипа от всяка опаковка лекарства по две ... Насъбраха се около 10 - 15 хапчета ... Тя ги глътна с шампанското, с което се почерпиха тя и родителите и, по случай годишнината им ...
Изведнъж падна на земята в несвяст ...
Докато лежеше на вратата се звънна ... Беше Силви ... Искаше да се увери, че Надя е добре ... Никой не отвори дълго време, но Силви знаеше, че приятелката и си е вкъщи ... За това взе резервния ключ, който беше под изтривалката за обувки ... Тя влезе плахо в стаята ... И видя как Надя лежи неподвижна ...
Силви заплака, провери пулса на приятелката си ... Все още дишаше ... Тя видя захвърлената ножица .. Видя всички лекарства ... Видя и шампанското ... Силви се обади на баща си по телефона, като го помоли да дойде и да и помогне с Надя ... Тя написа една бележка на родителите на Надя, написа им къде могат да я намерят ...
Бащата на Силви я откара, заедно с неподвижната и приятелка в болницата, където веднага се заеха с това, да не я оставят да умре ...
След 20 минути тя вече беше в съзнание ... Нямаше да умре ... Но все още и беше забранено да си тръгне ... Трябваше да прекара още два дни в болничната си стая ... Силви влезе при нея ... Поговориха си, след което тя стана, целуна челото и и излезе ... Надя остана сама ... Но този път не плачеше, тя вече нямаше сила ... Нямаше сълзи ... Всички ги беше проронила за Миро ...
Прибирайки се вкъщи Силви веднага разказа на Миро за случилото се ... Той се уплаши ... И отиде в болницата ...
Болничната врата на Надя имаше едно голямо стъкло ... Миро погледна през него и видя как любимата му беше заспала със неговата снимка в ръка ... Той плахо влезе при нея ... За да не я буди ... Тя беше така красива, докато спеше ...
Миро се разкайваше дълбоко за това, че не повярва на Надя ... Ронеше малки сълзи ... Едва се сдържаше да не заплаче с глас ...
Гледайки я в захлас, той видя как тя бавно и нежно отвори очите си ... Гледаше го, но не казваше нито дума ... В очите и бе изписана тъгата ... Очите и се насълзиха ... Гърлото и се сви на топка ... Личеше си, че иска да заплаче ...
С треперещо гласче попита " Ей, Миро, как върви с красивото момиче от клуба? " ...
Миро се разплака ... Той и каза всичко ... Каза и какво са му говорили ... Каза и, че красивото момиче е било само една авантюра ... Каза и, че вечерта, в която са се разделили е бил много тъжен и гневен ... И е искал да си отмъсти по някакъв начин ...
Надя го гледаше и клатеше глава отрицателно ... Каза му " Защо ме лъжеш " ...
Сърцето му се сви ... краката му не го държаха ...
- Слънчице ... Повярвай ми ...
- А ти ... Повярва ли ми ... ? Повярва ли ми, онази вечер, когато през сълзи ти се молих ... Когато се мъчих да те прегърна ... А ти ме отблъскваше ... Повярва ли ми ...
Защо аз да ти вярвам? ... Иди си, така е по - добре ... Повече ме боли като те гледам ... Върви си, и не се връщай ... за да мога да те забравя ... За да мога да те намразя ...
Миро я погледна по - тъжно от всякога ... Виждаше се всичката мъка в очите му ...
Той и каза " Недей ... Прости .. Съжалявам " .. Обърна се и понечи да отвори вратата ... Надя го спря ...
- Почакай ... Искам да ти кажа, че и аз съжалявам ...
....... Съжалявам за това, че те познавам ....
