Сляпа съм...
Ръцете си израних
да опипвам стените,
които ме задушават.
Сляпа съм...
Кръвта от драскотините
е сладко-горчива
и ме опиянява.
Затворена съм в себе си
като в крепост архаично стара.
В камините огънят не топли,
а душата ми до въглен изгаря.
Не можеш да ме опазиш...
С черните въглени ме нарисувай
отново такава,
каквато искаш да бъда,
но душата ми не забравяй.
Ако я нарисуваш скучна и кротка,
вярвай ми, ще вампиряса.
Ще те мъчи в безсънните ти нощи,
в целия свят ще ти е тясно.
Нарисувай ме нежна и капризна,
нищо че сега такава те побърквам,
но ако съм друга, аз ли ще бъда
или икона на Дявола в църква?!
Рисувай! Докато въгленът
от моята пепел стопи се.
После да ме съживи
някой бог милостив моли се.
И отново ще ме имаш само твоя-
такава ,каквато ме искаш...
Ей, защо замълча?
Тук ли си?
Мълчиш...
И въглен в ръката си стискаш.