Когато устните ми крещят едно,
а сърцето шепне друго...-
вярвай на сърцето ми.
Когато те затрупвам
под свлачище
от грозни думи - камъни,
това са отломки от душата ми,
която се руши
и късчетата и
повличат всичко след себе си.
Наранявам те,
защото си точно на пътя им-
в сърцето ми.
Знам, че ще оцелееш.
Но ме боли,
че точно аз ти го причинявам.
Всяко докосване до теб
е болка,
а може да бъде
нежна музика,
и съкровено
отдаване.
Когато устните ми крещят,
а сърцето плаче...
прости ми
и гушни сърцето ми.
