Мразя те....
И ти ме мразиш...
Повяхват цветята
от отровния дъх на омразата ни,
камъните се стопяват,
слънцето изгрява от запад.
Мразя те...
И ти ме мразиш...
Очите ти са мъртви кратери
на угаснали вулкани,
душата ми е камениста пустиня...
Мразя те...
И ти ме мразиш...
Шепна упокойни молитви
над мъртвата си нежност.
Късаш спомените си и ги гориш.
Това заслужавам.
Мразя те...
И ти ме мразиш...
Искам ръцете си да отрежа,
за да не те прегръщам.
Искам устните ти да онемеят
и да не ме целуват.
Мразя те...
И ти ме мразиш...
Когато ме докосваш
съскат змиите на кръвта ми ,
нажежени до червено.
Мразя те ...И ти ме мразиш...
Когато те погледна,
ти се иска в дън земя да се скриеш,
за да не признаеш,
че всъщност ме обичаш...
Мразя те....
Мразя ли те?!...
Боже , толкова те обичам...