Богиньо, пак ли съгреших?!
Защо във земно тяло ме затвори?
Какво обърках? Някой ли убих?
Изхвърли ме без правото да споря.
И в тялото на някаква жена
да оцелявам мъча се...Напразно...
Със тази пеперудена душа
умирам всеки ден и се намразвам.
Богиньо, моля те кажи
как в този свят жесток да оцелея?
Себични хора, чувства и лъжи
плетат ми мрежа.Хваната съм в нея.
Не мога днес да дишам. Стинат в мен
най-нежните ми чувства поругани.
Замръзвам и в най- слънчевия ден,
разкъсват ме жестоки урагани.
И всяка грозна дума в мен кънти
като лавина. Всичко в мен затрупва.
Студени и безчувствени очи
разстрелват ме. Сърцето ми изтръпва.
Не искам да живея в този свят,
на полудели, хладни фанатици!
Животът им е болка, опиат...
Пречупи днес крилата ми на птица.
Прости ми! Милостиво ме върни
при моите сестрички- феи нежни.
Ще бъда кротка. Нека ме боли...
Пред твоя съд смирено поглед свеждам.