Вдигни завесата! Пусни деня при теб.
Депресията те яде - вълчица злобна.
Кориш се, че си буден, че си жив,
че пак отмина портичката гробна.
Не се отдръпвай! Слънчевата ласка
лицето недоспало да погали.
В момента то е тъжна, бледа маска,
но ти го искаш, ти си се оставил.
В живота има и добро, и зло.
Умираш и се раждаш. Хора разни
пресичат твоя кръстопът. Защо
избираш да се влюбиш в някой празен?
И после тази нетърпима празнота
полепва по кръвта ти като плесен.
Крещиш от болка, страдаш без вина,
но кой ти каза, че живота ще е лесен?!
Вдигни завесата! И сам се опрости.
От жалките руини слънчев замък
започвай да градиш. Това си ти.
Сърцето ти не е сърце от камък.
