News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Аве, цезарю!

Started by Gentiana, October 17, 2005, 03:50:50 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

Gentiana

Победител
да бъдеш искаш ,
да властваш
и диво тълпа да реве-
"Аве, цезарю!"
Чувствата стискаш
като копия бойни,
студено сърце.
Мойта нежна душа
ти разкъса.
Ще я носиш-
бяла туника
върху твърдата гръд.
С нея в битки ще влизаш,
покрита
от студената броня
на твойто сърце.
Тя ще стопля
умората в тебе.
Ще те милва
приспива в нощта.
"Аве, цезарю"-
поемаш ли риска
с тази нежна душа
на жена
ден и нощ 
ти да не се разделяш,
нощ и ден
тя да стопля греха,
онзи грях първороден ,
от които
е започнало всичко,
кажи?!
Твойта мъжка себичност
е сила,
подплатена
със много лъжи.
Горд и хладен си,
чувства на възел
си завързал,
прибрал...-
неуязвим?!
Ех, не знаеш
как лесно трошат се
в твърди камъни
твърди глави...
" Аве, цезарю"-
днес ме прегази
с колесницата бойна,
но сам  ще се спънеш
в очите ми. Мразя
да се чувствам така.
Аз си знам,
с мойте женски секрети
ще взема
твойта сила
и паднал във плен,
ще ме следваш
зомбиран
и мирен
като кротък
планински елен.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Dalechen

Мда ... тъжно , но факт ...
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
https://forum.stih4e.bg/index.php/topic,21107.0.html

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

andromeda

Quote from: Gentiana on October 17, 2005, 03:50:50 AM

и паднал във плен,
ще ме следваш
зомбиран
и мирен
като кротък
планински елен.


[devil4o] Хе хе хе, много е яко!Хареса ми.
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

Mistic


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.