Танатос

[Gentiana]

 
Ще сляза в твоя тъмен свят. Води ме.
Не се зъби. Бъди с мен джентълмен.
В най-черния ми миг със страст люби ме.
Дано убиеш болката във мен.

Леглото не с сатенени чаршафи,
а с черни рози вехнещи покрий.
Дъхът на цитрус и кора в потта ти
във кожата ми много бавно втрий.

Следи от кървавите нокти искам
по кожата си бяла. Да боли.
Кръвта като отрова да се плиска
по устните ти.Гледай ме. Мълчи.

Не искам да се връщам в свят на луди,
на празни кукли, кукли без сърца.
Там правилата са безбожно груби.
Там бавно губех своята душа.

Разбиваше се с вопъл нежността ми
в стените на себичност и лъжа.
Облечена в парцали любовта ми
се скиташе бездомна по света.

И всяка недокосната секунда,
подострена със злъч като стрела
забиваше се в дни и нощи будни.
Наказвах се. А имах ли вина?!

Не ме жали.Разкъсай мойте дрехи.
Сърцето си до моето допри.
Целувай ме. Бъди ми лъч утеха -
забит до дъното на пулса да кърви.

Ще бъда твойта призрачна кралица.
Дъхът ти ще споделям.И смъртта.
Душата ми - ранена бяла птица
е твоя, докато ме има на света.

[radi_radev19441944@abv.bg]

     Този  Танатос винаги идва , дори и без да му се обясняваш. Любовта му е веотдайна и от нея няма оттърваване. Много верен любовник...

[Gentiana]

О, да...
За разлика от човешките си еквиваленти 
Направо мъж - мечта.