Автор Тема: Творбите ви  (Прочетена 18321 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен I_Lov3_Him_Eternally

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1441
  • Пол: Жена
    • http://i-lov3-him-eternally.blogspot.com/
Re: Творбите ви
« Отговор #30 -: Август 22, 2008, 02:55:14 am »
И аз поварвах, че има кой да ме види,
да изпита болката и да я вземе от мен,
да ме накара да забравя,
да ми помогне да избягам от презрението и срама
и да успее да ме издигне високо,
да възвърне достойнството, отдавна изгубено
и  да зарови спомените дълбоко ... дълбоко,
някъде далеч, от където никой и нищо да не може да ги върне.
Повярвах, че този някой няма да е само илюзия, а реалност,
че в очите му ще има искренност, а не измама,
че угорчението е отдавна забравено
и за всяка сълза има момент щастие,
който ме очаква и очаква ..... и е така но аз съм сляпа.
Нима човек, толкова неосъзнат, може да те доведе до тотално отчаяние и мъка.
Няма кой да ме избави, всичко преживано и почувствано не се забравя,
а остава вътре в мен...дори с всеки изминал ден си го спомням все по-ясно.
Но ти си оставаш все така неосъзнат,
а аз няма как да вляза в ума ти,
няма как да променя мисленето ти
и да те накарам дори за минута да си спомниш това което аз помня,
това, което ме накара да чувствам.
Аз оставам сляпа за другите около мен,
за възможностите, които имам,
аз виждам само спомени, живея в тях и няма друго освен тях.
Аз съм няма за света, не очаквам никого и никой мен не чака.
ЖИВЕЯ , за да си спомниш някой ден какъв си бил и какво си означавал.
                                                             
   
*******30.03.08*******
                                                                         
wanna fall from the stars.. straight into your arms..

Неактивен agressive_girl

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1283
  • Пол: Жена
    • [On my own]
Re: Творбите ви
« Отговор #31 -: Май 13, 2009, 17:49:55 pm »
В една страстна нощ...

Поредната самотна вечер. Есенна, изпълнена с меланхолия и тъга. Навън леко ръмеше и града бе потънал в мигащи светлинки.
Тази вечер Ангрези седеше и замислено гледаше през прозореца. Изстиналото кафе стоеше наполовина изпито. Мислеше за толкова много неща, че главата и' пулсираше. Въздъхна и реши, че колкото повече мисли, по-зле става. Реши, че тази вечер напук на всичко, тя няма да бъде сама. Беше висока, с черна коса, спускаща се на леки къдрици до под раменете. Имаше приятни черти на лицето с красиви зелени очи. Очи, на които никой от града не можеше да устои. Притежаваше характер, нетипичен за повечето жени. Бе пряма в действията си и опасно избухлива. Впрочем това и' беше чара. Дяволски чаровна в един момент и пепеляво-отблъскваща в друг.
Жена като теб не трябва да е сама, помисли си отново тя и започна да се приготвя. Гримира се с лек грим, колкото да подчертае очите и устните си. Облече си любимата червена рокля, която и' стоеше перфектно. В тон с високите обувки с каишки изглеждаше нереално красива. Тази вечер ще съблазняваш, каза си тя и си позволи лека усмивка. Облече си палтото и се запъти към любимия си джаз бар. Живееше наблизо и не и' се наложи да върви дълго. Както обикновено от него се носеха приятни звуци на саксофон и гласа на певицата изпълваше съзнанието с обещания за любов и страст.
Ангрези влезе вътре с уверена походка и седна на обичайното си място на бара. Поръча си уиски и си запали с небрежен жест цигара. На дансинга тануваха няколко двойки, нежно прегърнати. Носеше се аромат на парфюм и скрити желания.
След половин часово седене тя забеляза как в бара влезе мъж. Бе облечен в дълго черно палто ,което обгръщаше силното му тяло. Спускайки погледа си, тя видя среброто покриващо пръстите му. Запъти се към бара и седна до нея. Не даде с нищо да се разбере, че я е забелязал и си поръча чаша вино. Ангрези с любопитство следеше всяко негово движение. Имаше силно телосложение, черни като катран очи, плътни устни. Точно мой тип, каза си тя. Не си спомняше обаче да го е виждала досега в града и това още повече я човъркаше отвътре да го заговори. Но и този път не изневери на себе си и зачака той да я заговори. След дълго мълчание той започна:
- Какво ужасно време! Подтиква човека към мисли за самотата...
- Затова съм в бара тази вечер, - отговори му тя и отпи глътка. - искаше ми се малко да се поразведря.
Той я погледна и сякаш я порази. Усмихна се и продължи разговора.
- Виждам, че имате вкус, щом става въпрос за алкохол.
- Рядко срещам жена, която пие уиски.
Ангрези изненадано го погледна. И за пореден път се удиви от цвета на очите му.
- Ако това е комплимент, благодаря, - каза тя и лека руменина премина по лицето и'. - Всъщност и виното не е лош избор. In vino veritas, както се казва...
Нервен смях и отново тишина.
- Не чух името ви, - отбеляза тя и подаде ръката си. - Ангрези, приятно ми е.
Той пое ръката и' с такава нежност, сякаш държеше най-съкровеното си. Задържа я само миг по-дълго от необходимото и я целуна.
- Рой, удоволствието е мое, - отговори той, вече широко усмихнат.
Следващите часове преминаха като миг. Говориха си надълго и нашироко. Всъщност тя почти нищо не чуваше от това, което Рой и' казваше. Изучаваше извивката на устните му, искрящия поглед, който сякаш жадно я поглъщаше, пръстите, покрити с големи и в същото време ненатрапващи се пръстени и това я караше да настръхва. Ангрези не спираше да го гледа. Удиви се от умението му да я забавлява, нещо, с което другите мъже не се справяха особено очароващо. Каквото и да се случеше тази вечер, за Ангрези тя щеше да е незабравима.
- Стана късно и е време да се прибирам, - промълви тя.
- Позволи ми да те изпратя, Ангрези - изречено от устните му името и' и' се стори адски възбуждащо.
- Стига да ти е на път, няма проблеми - усмихна се тя и излезе от бара.
Пътят до апартамента и' премина в мълчание. Тя усещаше равномерното му дишане през цялото време в таксито и сърцето и' биеше като лудо.
Пристигнахме, помисли си тя и си позволи скрито да въздъхне. Желанието и' се засилваше с всяка изминала секунда и повече не можеше да си наложи контрол.
- Ако не бързаш много, заповядай на гости. Имам прекрасно отлежало Каберне - смятам, че ще е по вкуса ти, - заговори го тя и с трепет очакваше реакцията му.
- Всъщност, Ангрези, как ли бих могъл да ти откажа - отговори и' Рой с дяволита усмивка, и се запъти след нея по стълбите.
***
Докато се бяха усетили, вече се събличаха в спалнята. Ангрези като че ли за миг се разколеба и се спря. "Рой...", започна тя, но той сложи пръста си върху устните и' и и' прошепна "Замълчи...".
Сякаш времето спря само за тях двамата. Целувките му я изгаряха.. пръстите галеха кожата и оставяха отпечатъка си върху нея.. а всеки път щом срещнеше погледа му, учестяваше дишането си - очите му бяха черни въглени, разгорещени от желанието, бушуващо в него. Усещаше езика му навсякъде. Бе така страстен, че тя само затвори очи и притисна главата му. Блаженство се разля по цялото и' тяло. Искаше го само за себе си. Вятъра развяваше пердетата и гръмотевици се чуваха в далечината. Буря. Вътре в нея. Искам те, сега!
Страстите се нажежиха до бяло. Телата им се сляха в едно и сякаш замряха. Стаята им се стори малка и те се изтърколиха на терасата. Дъждът обля горещите им тела, сякаш се опитваше да измие целувките им. Ангрези го притискаше до себе си. Усещаше напрежението, докато Рой проникваше в нея. Първо по-бавно, после по-бързо. От удоволствие дереше гърба му и хапеше врата му. Усещаше, че го влудява. И пак. И отново. Като животни.
Искам да си груб, шепнеше Ангрези задъхана. Да ми го начукваш! Да ме боли! Знаеш, че ми харесва! Прави с мен каквото искаш! Твоя съм! Демоне...

Викът и се сля с гръмотевицата. Тресеше се в конвулсии и го гледаше жадна. А Рой задъхан, само се усмихваше.
- Хареса ти, Ангрези, по погледа ти личи. И на мен ми хареса, но не мога да остана повече, - каза той и започна да се облича.
Ангрези го последва и си наметна халат.
- Довиждане, Демоне, - все още запъхтяна каза тя и запали цигара. - Дано някой ден отново се видим...

-Хм, да! Някой ден, Ангрези... Когато дойда да прибера душата ти...
***
Вятърът продължаваше да се промъква зад пердетата. Тъкмо се зазоряваше. Ухаеше на парфюма му, на мокро и на страст. Ангрези си легна уморена и почти веднага заспа. Мислеше си, че знае всичко за Рой. Лесна плячка, каза си тя и се усмихна. Едно нещо обаче не знаеше... Че след тази нощ в утробата си ще носи демон...
Небето е мое. И аз му принадлежа.

Неактивен BaD_BuNnYyY

  • Новак
  • *
  • Публикации: 5
  • Пол: Жена
Re: Творбите ви
« Отговор #32 -: Януари 28, 2010, 17:37:57 pm »
Нова съм тук и успях да прочета някои от вашите творби и мога да кажа, че сте наистина добри. :) Реших и аз да пусна едно мое произведение, което се надявам да ви хареса, поне малко :)

Ти
Ти си всичко, което мразя,
всичко, което дълбоко пазя
онази тъмна част
криеща се в нас,
нещо, което обичах,
в което вричах.
Празнина е сега моята душа,
ще ми се да избягам от света.
Да сложа край на всичко,
което преди ми бе близко.
Ти си дявола за мен
обричаш моя ден.
Твоите сини очи,
подлудяват ме, боли.
Само теб виждам,
само теб чувам,
само ти си ми в главата
единствен в душата.
Ще си тръгна сега
оставяйки мига.
Ти и аз няма вече,
ти отдавна го изрече.
Но нещо май става,
ти винаги си там
в светлина облян,
но тази светлина
е тъмна кръв сега.
Ще живея без теб,
без топъл поглед от мед,
без вкуса на устни,
сладки и безкрайно вкусни.
Махай се, не мога повече така,
най-добре изчезвай още сега!
Направи всичко на света,
но не спаси моята душа.
Погълна я самота,
твоята бездънна тъмнина...

Знам, че не е нещо особено, но поне се надявам да бъде прочетено от някой. :)
Да обичаш - това означава да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел.
Шекспир

Неактивен Dulce_Insoportabla

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1407
  • Пол: Жена
Re: Творбите ви
« Отговор #33 -: Януари 28, 2010, 17:42:52 pm »
На мен ми хареса,макар и да е тъжно. [confused]

Неактивен iwencetto

  • Новак
  • *
  • Публикации: 4
  • Пол: Жена
Re: Творбите ви
« Отговор #34 -: Октомври 07, 2010, 14:17:19 pm »
Обичам те толкова ли е трудно да го разберат..Обичам те нека поне ведньж ме подкрепят..За това ли им викаш приятели..О за мен това са пълни предатели."Приятел ли" ти знаеш ли каква дума е това или по скоро отиваш към другата страна..Дето за пари готов си на всичко дори да убиеш ония скапан дришлио.А живота ми с приятели или без..За теб приятел бях бе келеш...И се борих и подкрепяхте а сякаш падна на колене на дявола бе братле..Когато ти падна аз останах с вързани ръце.. и аз падал сам а ти помагал си ми но този път уви дори не искаш да ме чуеш друг е важен вече нали..?! И въпреки всичко обичам го чуй те ме за него отивам дори до седмото небе само за усмивката на неговото лице с подкрепа или без той остава моят кoпнеж.! С лист и химикалка в моята рака описвам моята тъга.. Сърцето ми разбито е на две приятели и вечния копнеж. Ще капят още сълзи от моето лице до като не излея цялата тъга и не въдя малку лъч светлина.!Оная сфетлина от безкрайния филм „ Tъга” 

Незнам дали е достатъчно хубаво, но просто тогава бях в такова положение и реших да го споделя ..

Иначе БРАВО !! Има много хубави произведения :)
« Последна редакция: Октомври 07, 2010, 14:38:14 pm от iwencetto »
Не sъм пърwаttа ii на далii ще sъм п0сLеднаttа,, Обаchе щe sъм едiiнсttwенаtta, а не пореdнаtttа .. =) !!!

Неактивен cantona7

  • Новак
  • *
  • Публикации: 1
Re: Творбите ви
« Отговор #35 -: Октомври 14, 2010, 23:06:48 pm »
Знаеш ли , колко дълго те чаках ?!
Знаеш ли , колко дълго се лутах ?!
Знаеш ли , че дори това , което съм търсил неможе да се сравни с това , което си ти ?!
Знаеш ли , че дори мечтите ми за идеалното момиче не немогат да се с идеалното , което си ти ?!
Знаеш ли, че може би полетът на мислите ми не е достигал толкова далече, колкото си ти сега ?!
Любов моя , желая те до лудост и до болка ;( Искам да те прочета като книга , за да се успокоя , да се спася от неутолимото желание да те целувам . Искам да съм с теб на зазоряване когато денят се прощава с нощта . Тогава душата си ще разтворя и ще ти призная и кажа колко те обичам , как те желая .. ;( От твоята невинност ще взема и ще излекувам греховете си . Със страданието си се надявам да излекувам душата ти . Душа която аз нараних ;(
Любовта ти е красива, недокосната като планински сняг .
Аз сгреших , моля те прости ;( ! Аз без теб немога , без теб душата ми ще изгори ;(  Сълзите ми сега безшумни са , но са горещи . Очите ми плачат за теб , самотните сълзи искат теб ;( сърцето плаче за теб ;( !
Очите ти щом погледна , света мога да поема с шепа , кажа ли оттам „ Обичам те „ то завинаги ще е ... Магията, с която ни благословява, нежните сълзи, с които ни дарява . Погледнали към бъдещето, замръзнали в настоящето , аз нежно галя косите ти , страсно целувам устните ти – нежни като кашмир , а щом нашепна ти „обичам те“, думите отекват в небесата, разпростират се нашир та всеки да чуе какво си ти за мен ! Когато те няма се потапям в сълзите от очите и потъвам от мъка !... Искам да те гледам ! Искам да вървим един до друг , сами в целия свят , под светлините на нощта , хванати за ръка , прегърнати , мълчаливи , безумно щастливи , красиви ! Разтапяш ледовете на моето сърце ...
Светът е най красив когато съм с теб , тогава хората минаващи покрай нас виждат блясъка в моите очи , когато си далеч усещаш тъгата в душата ми , всяка нощ влизаш в сънищата ми за да те усещам до мен , когато затворя очи усещам устните ти , но когато те няма усещам само празнина ... ;( ! Искам да посветя живота си на теб, да ти дам сърцето и душата си ! Искам, когато ме погледнеш в очите, да усещаш любовта ми ! Искам, когато легнеш до мен да чуваш сърцето ми, което бие само за теб ! Искам, дори когато си на края на света, да усещаш посланието, което ти изпращат сълзите ми, когато слушам любимата ни песен ! Искам, когато погаля снимката ти, да усещаш ръката ми  как те гали нежно и копнее за тялото ти ! Искам те завинаги ! ;( Обичам те до болка, дори не знаеш колко много! Никога не забравяй погледа ми, защото той е по силен от думите, които исках да изрека, но не можех. И никога не забравяй колко много означаваш за мен ! Живота ми без теб е празна стая , недоизпушена цигара , недоизпита чаша , непрочетана книга ... Твоята любов ме промени и искам с мен да остнеш завинаги !
Когато за първи път те видях дъхът ми спря , сърцето ми щеше да спре , защото виждах ТЕБ – най прекрасното нещо в моя живот !!!
Ти си ангелчето, което влезе в съня ми, целуна ме нежно и прошепна нежно “Обичам те“ ?!  Ти си слънцето , което ме гали когато затворя очи . Ти си момичето което кара сърцето ми така да бие за теб . Ти си беше любовта, която влезе в сърцето и ума ми и не ми дава да заспя, защото само твоят образ е пред очите ми . Сълзи се ронят сега от очите ми , стичат се по лицето ми . Това са всички думи , които не ти казах . Това са думите които искам да изкрещя . Искам да ти кажа , че те „ Обичам „ . Искам да ти кажа , че ми Липсваш . Искам да ти кажа ЧЕ НЕМОГА БЕЗ ТЕБ !!!
В истинската любов сълзите са сладки и солени – сладки от от радост , солени от тъга . Най често са солените , защото когато любовта я няма , поражда липсата която , която кара ме да изкрещя – ЛИПСВАШ МИ . Искам да усетя пулса ти , да допра устни до твоите , да доковам нежната ти кожа . Желая да се събуждам всяка сутрин до теб . Всеки момент с теб е като приказен сън . И до днес помня деня в , който ти ми каза „ Обичам те „ , момента в който аз разбрах , че ще споделим живота си . Любовта ни е като въздуха, без който не можем, без слънцето, което ни радва . Тя е като ураган в своята стихия, който никой не може да спре . Пламенна като пламъците в нашата камина, всеки един уникален като теб, горещ и опасен, но стопля сърцето ти . Аз винаги ще те обичам, защото за мен това е толкова естествено и истинско като да дишам . Стоя и си мисля за теб минута след минута, час след час и когато погледна към нашата пазителка, виждам лицето ти, все така младо и невинно . За мен си нежното цвете, което открадна сърцето ми . Сега, когато си на хиляди километри от мен, сама в студената вечер, чакайки да се върна, аз мислено се пренасям в нашата спалня, нашето легло и когато те видя секва дъхът ми, сълзите галят лицето ти, а ръцете ти жадуват за моите прегръдки . Самото съвършенство като красив залез, като най-нежното цвете, като пролетния дъжд … Мислено си те представям толкова красива, дори в мислите ми, ти си истинска като ада, който ме заобикаля . Стоя до вратата и те гледам с часове, дори само това ми дава сили, с които да продължа да сe боря до деня, в който ще те видя отново, защото аз ти обещах, че ние ще бъдем заедно !!! Aз не спирам да мисля за теб, жадувам за твоите целувки всяка вечер и за твоята утеха всеки ден . За момента, когато ще се прегърнем отново след толкова месеци, когато и двама ще се предадем и ще заплачем от радост и мъка . Но запомни, че ти винаги си до мен в моето сърце, аз чувствам любовта ти, броя дните до нашата среща и с всеки изминал ден любовта ми е все по-силна .Ти си моята половинка и винаги ще бъдеш, нашата любов не остарява, не избледнява, тя е вечна . Когато те видях за първи път поех дланта ти и сякаш слънцето огря за мен ! Събирах спомените като морски камъчета , разпилени по брега .
Любов моя, Живот мой, Обичам те и ще те обичам до последния си дъx . !!!
 [heart__]

надявам се да ви хареса :) написание е за момичето което обичам истински  [heart__]

Неактивен stih4e

  • Господин Стих4е
  • Администратор
  • Новак
  • *****
  • Публикации: 31
Re: Творбите ви
« Отговор #36 -: Декември 09, 2014, 18:03:23 pm »
 :arrow:
Ах, колко много аз ти се молих, сълзите мои капеха в нощта ... ръка подавах аз на тебе ...