Автор Тема: Творбите ви  (Прочетена 14199 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен sinner

  • Новак
  • *
  • Публикации: 18
  • Пол: Жена
  • Рискувам!!!
Re: Творбите ви
« Отговор #15 -: Февруари 08, 2007, 23:45:13 pm »
Аз бях тази,която ти обичаше.

Колко безпогрешно знам как се чувстваш...... [confused] Няма покой...
Добре си го написала...:)
Красива казват,че е любовта
Живот била и давала крила...
Но питам аз сега: Защо са ти крила,
ако не можеш с тях да полетиш?

Неактивен Розето

  • Новак
  • *
  • Публикации: 32
  • Пол: Жена
Re: Творбите ви
« Отговор #16 -: Февруари 21, 2007, 19:36:13 pm »
Искам да кажа, че те мразя, но ще е лъжа! Не мога, дори да кажа, че не искам да съм с теб, защото не е така! Знам, че трябва да се разделим, но не желая да се случи това! Искам да извикам, че вече не те желая, но не виждам смисъл, нокой не би ми повярвал! Единственото, което мога да кажа е, че искам да ме желаеш, искам да ме обичаш, дори наполовината от моята любов към теб! Защо не разбираш, че ме нараняваш? Може би не го показвам достатъчно ясно? Желая винаги да си с мен и да си само мой. Не искам да деля мислите ти, обичта ти, тялото ти с никоя друга! Желая те, желая те повече, отколкото всеки друг, искам да ти вярвам, искам да те имам изцяло. Какво мога да направя, за да те притежавам? Чувствам те толкова близка, а ти всъщност си адски далеч. Твърдиш, че ме обичаш, твърдиш, че си мой, а всъщност не го чувствам така. Дали, когато ме прегърнеш, дали когато ме целунеш не си представяш, че съм другата? Не съм сигурна, дали искам да получа отговорите на всички тези въпроси, а ако ме огорчат? Дали съзнаваш какво ми е, не мога да спя, не мога да спра да мисля за нас! Дали ме лъжеш? Моля те, покажи ми, че си само мой, покажи ми, че ме обичаш! Дали си готов да направиш всичко за мен, готов ли си да оставиш спомена, готов ли си да се откъснеш от нея? Съмнявам се тя винаги ще е по-добрата, винаги ще ме превъзхожда! Това ме побърква, кара ме да се чувствам ужасно, прави ме тъжна, кара ме да плача. А дали съм го заслужила? Отдадох ти се изцяло, дадох ти душата си, дадох ти сърцето и мислите ми, дадох ти тялото си, а ти може би не ги заслужаваш!

Неактивен crazyshark

  • Новак
  • *
  • Публикации: 17
  • Пол: Мъж
Re: Творбите ви
« Отговор #17 -: Март 09, 2007, 19:52:20 pm »
Everlast love

When the flower
fades,befor it even bloom
when ,befor it fly of ,
the bird has falling doom
when the darkness
completely eclipse the light
when the earth stop spinning
and it's always impenetrable night
when someone trip you ,
 befor your step is even made
when befor you pick head up
you get a slap of fury hate
when there are falling
 tears down of your eyes
befeore they even
your eyelids get to rise
when you want to sing
and all you do is just to scream
 
   remember....

I will always be with you
i love you and know thats true
let there be just me and you
hugging in the morning dew
i promes... there is nothig we can't pass
we share the love that noone has

When you hit the cage
 of freedom by your own
when you're not sure
where is outside and where's home
when your sight
 for the love is looking streight
and all you see
is nothing else but hate
when you are falling
and you're thinging that you fly
when you feel like singing
and your soul can't stop to cry...


   
I will always be with you
i love you and know thats true
let there be just me and you
hugging in the morning dew
i promes... there is nothig we can't pass
we share the love that noone has


iskri4ka_ta

  • Гост
Re: Творбите ви
« Отговор #18 -: Март 17, 2007, 07:54:28 am »
Бебче,обичам те безумно и мисля че никога до сега не съм изпитвала това което изпитвам сега с теб!ти ме караш да хвърча в облаците,но и понякога ме приземяваш на земята по адски гаден начин!караш ме да полудявам от толкова много любов!караш ме да чакам с нетърпение вечерта за да мога да те видя!Мило,когато съм с теб аз се правя че ми е все тая какво правиш,но истината е че безумно те ревнувам от всичко и от всички!ревнувам те дори от хората по улиците,а колко те ревнувам от нея не е истина!но нямам право-ти си неин!

Господи,как така ти просто влезе в живота ми?как искам да те махна от него-а не мога да ти кажа сбогом!ако го направя,аз няма да бъда повече човек!Преди време една приятелка ми зададе въпроса-“това ли е любовта?”аз не знаех какво да й кажа!Но сега си давам сметка,че за тези два месеца аз я намерих в твоите две красиви очи!

Неактивен waitshark

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1190
  • Пол: Мъж
  • Мъж без жена е като врат, който не се схваща
Re: Творбите ви
« Отговор #19 -: Март 21, 2007, 22:23:09 pm »
Времето тече си без да спира,дори крясаците ми от гняв пропити
не ще го спрат.
Стои ти време бясно,недей да ме погубваш.Аз съм друг,аз съм весел и усмихнат
а ти с ръце коварни нощем в сънищата УЖ прекрасни щастието ми крадеш
безмилосно.....недей..недей.....неискам да стана това което..ти желаеш......мразяте..
върни се......не ще спочелиш ни битката ни войната.....аз съм и ще съм това което ти...мразиш тъй дълбоко....
не ще вървя по пътища градени с камъни от"така е вярно,така и трябва"....аз живея в моя свят....този в който
важният съм аз,ще стигна пак това което ти отне ми със усмивка...ще докопам пак ръцете топли...ще
целуна страсно усни зачервени....ще те победя...а ти временце безсрамно ще коленичиш
някои ден пред мен и ще ми дариш това що отне ми...ще я накараш да смее...да погледне пак до себеси...
ще разкъсах грозните окови на лъжи и завист....защото винаги има светлина,дори и в най-кошмарната нощ.Винаги...Винаги.....Винаги ще има светлина за нея.
Лъч от безплътна свяетли някъде още грееййй

Неактивен Tochter des Himmels

  • Новак
  • *
  • Публикации: 37
Re: Творбите ви
« Отговор #20 -: Юни 07, 2007, 11:37:30 am »
Знам, че ме взе, защото в оня момент имаше нужда от мен.. Беше самотен... Беше се дори отчаял,макар че ще ми кажеш , че ти никога не се отчайваш...Иска ти се...Зная това състояние, минах по всичките му стадии по време на многократното рециклиране, от което се появих накрая аз,такава,каквато съм сега...Както и да е..Ти не ме купи-намери ме.. Даже не вярваше, че има нещо в мен, искаше да ме хвърлиш в коша. Помниш ли? Ръката ти спря в последния момент. Помня как внимателно поглади ръбчетата ми, усещайки гладкостта на тънкия целофан, който ме покриваше тогава...Помня и как се засмя..И как тайно благодари на нещо над тебе, че ме има...Как седна у дома пред новия лаптоп, остави ме пред себе си, и колко дълго ме разглежда, преди да посегнеш към мене...
Да.Защото би трябвало да бъда забранена за теб.Бързо се пристрастяваш, залитваш,и после е трудно да се откажеш.Такъв си ти.Много добре съзнаваше на каква опасност се обричаш по този начин. Съзнаваше дори, че и да ме имаш, дори да вземеш всичко от мен, накрая все пак ще трябва да ме върнеш обратно в коша. Празна. Гола. И нямаше да ти е лесно, нито на тебе, нито на мене, да скъсаме отровното приятелство.
Знаеш ли, и аз имам чувства. И аз се обрекох на опасността да се привържа към теб и после да страдам,защото от самото начало нашият контакт беше обречен. И все пак , ние двамата имахме нужда един от друг. Да, и аз имах нужда. Да разбера, че трябвам. Че за теб съм прекрасна такава каквато съм, че нямаш нужда от нищо друго в момента.Да се доверя на една топла човешка ръка. На допира й, на сигурността на докосването...Исках бъда твоя, в момента в който ме намери там, сама и изцапана, унижена...
Трудно ми беше да не се привържа към теб.Толкова ми беше трудно ,че изобщо не успях да го направя. И сега? Зная, че не искаш да се разделиш с мен.Знам, че искам да остана при теб.
Знам обаче, че ако се почувстваш по-добре, ако погледът ти се проясни и онова, което те измъчваше онази нощ изведнъж ти даде мира, ти и аз ще трябва да се разделим.Въпреки пагубното ти пристрастяване,въпреки моята болка да те загубя.Не знам дали да ти го пожелая..искам ,много искам да си щастлив.Но толкова ми се ще да имам заслуга за поне една част от твоето щастие!Не искам да ме забравиш, не искам да попадам обратно в оня тъмнина , да лежа там бездиханна от болка, чакаща и молеща за една топла ръка. Иска ми се някак да беше възможно да останем заедно. Завинаги, без да се нараняваме взаимно. Без да нараняваме никого...
Мъчно ми е, че стана толкова разумен, толкова снобски праволинеен, и ме скри за да не ме виждаш...а ми обеща да се видим, като се прибереш от работа. Не харесвам когато се променяш така...И все пак...
Знам, че си прав да не посягаш към мен. Но..Тъжно е...Много се надявам пак да се видим.
Липсваш ми!
Твоята малка забравена цигарена кутия...


« Последна редакция: Октомври 09, 2007, 22:01:23 pm от MiMiToOoOo »

Неактивен shane

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 50
  • Пол: Жена
  • Someone told me love will all save us
Re: Творбите ви
« Отговор #21 -: Октомври 15, 2007, 09:50:50 am »
може ли да питам нещо,разкази ли пишем тук
kakto vsqka bolest i lubovta trqbva da se lekuva v legloto


I am so high. I can hear heaven.
I am so high. I can hear heaven.
No heaven, no heaven dont hear me.

And they say that a hero can save us.
Im not gonna stand here and wait.
I'll hold onto the wings of the eagles.
Watch as they all fly away.

Someone told me love will all save us.
But how can that be, look what love gave us.
A world full of killing, and blood-spilling
That world never came.

Неактивен MiMiToOoOo

  • Философ
  • ***
  • Публикации: 7329
  • Пол: Жена
Re: Творбите ви
« Отговор #22 -: Октомври 15, 2007, 22:16:54 pm »
може ли да питам нещо,разкази ли пишем тук

Ммда, и разкази може :)

Неактивен Tajni4ka_:(

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2012
  • Пол: Жена
  • Моят нов любовник-самотата....
    • Tajni4ka
Re: Творбите ви
« Отговор #23 -: Октомври 16, 2007, 17:42:53 pm »
Не ме гледай отново с влюбен поглед!Занеш,че не те заслужавам...Имах те,бях до теб с хиледи мечти,но след време осъзнах,че ти не си в моите съкровени желания!Прости ми-нараних те аз отдавна,но не искам отново напразни надежди да ти дам...Обичам друг и ти го знаеш и той ми върна всичко,което причиних на теб...
И днес поглеждам в албума със снимки-там си само ти....Той не даде да го снимам,не знам защо,но не ми позволи...Цялата ме имаше...омръзнах му бързо...Нарани ме,както ти никога не би направил,и всичката болка преживя,когато моята глупава душа те изостави за една неосъществима мечта...Ти си с друга сега-тя те обича...Не позволявай заради мен да направиш поредната грешка...Обичай я,тя ще е до теб...Прегърни я и не показвай,че искаш мен докато си до нея...Не я губи-тя е тази,която те обича....Аз съм тази,която ти обичаш,но не те заслужавам-аз не те обичам....От много време вече осъзнах грешката предишна-накарах те да ме обичаш и си тръгнах....Каква глупачка съм била!Прости ми...Бъди със мен приятел-знам,че е трудно,но ТОЙ дори приятелство не позволява....а така боли!Прости ми,мили,прости!Бъди щастлив и не ме люби!
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

Неактивен diav0la

  • Новак
  • *
  • Публикации: 23
  • Пол: Мъж
  • Dare for more...
    • More info about me
Re: Творбите ви
« Отговор #24 -: Ноември 23, 2007, 00:48:00 am »
Аз да разчупя малко традицията и да пусна едно видео творение -> http://www.vbox7.com/play:b4ec9c2e

 [inlovee]

Nothing is imposible, you are limited only by your fear but even then you can overcome...

Неактивен Lady_DiSaSteR

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 340
  • Пол: Жена
  • Обичам теее
Re: Творбите ви
« Отговор #25 -: Декември 20, 2007, 23:34:08 pm »
Сълзите се стичат- мокрят възглавницата,но има ли смисъл?Къде се загуби той?Защо когато получих - някога най-желаното нещо от мен се чувствам предателка и не усещам онова задоволство,което винаги
съм очаквала и желала с цялото си същество?

Предадох своите принципи!Предадох своя идеал или просто... Предадох себе си!
                ***********
    Всичко стана преди близо 2 години,но в съзнанието ми този период остана съвсем кристално бистър. Запознах се с едно момче. Доста симпатично и много разбрано. Имах чувството през премето,което прекарвахме заедно,че съм достигнала отвъд желание предел! Вси1ко беше като в приказка-моята чудна приказка... моят омагьосан свят,детската ми мечта! Слънцето грееше , нежността на пеперудките пърхаше наоколо.
    Това беше моят най-добър приятел. В един момент намерих човек,който може да ме разбере,който споделяше всяка моя болка и радост,които заедно с мен изживяваше моят живот и влизаше в моите мечти.
    Когато бях с него все едно слушах свободата на шумящата вода спускаща се от водопада. Лягайки си вечер всякъш забравях за Слънцето , за да мога да забележа звездите и с един поглед да ги докосна,а той беше там в тишината на нощта. Когато сутрин отварях очи и вдъхвах утринния полъх - усещах неговия аромат. Той беше с мен навсякъде - в съня ми , мислите , живота - просто беше неразделна част от моето ежедневие всяка изминала секунда.
    Постепенно без никой от нас да разбере,дори не знам как се случи,но аз се влюбих в най-добрия си приятел. Усещах как мога да посрещам вечерта без Луна, но без него не можех,можех да виждам утриннта без Зора,но не и без него!
    Той ме научи на много неща-вече спокойно показвах чувствата си , изразявах желанията си и споделях тайните си , не се страхувах да бъда свободна.
    Единствения страх беше - да не би да го загубя! Загубвайки него,аз губех своята свобода,своя свят. Това звучеше в моите уши като опустошителна буря. Вярно е , че всяка буря , колкото страшна и опустошителна да е си има своя край,а след него настъпва спокойствие и слънцето изгрява,но след тази буря аз знаех,че никога моето сърце няма да бъде цяло като преди.
    Аз знаех,че все някога ще бъдем разделени,аз знаех , но не бях подготвена за това,все пак всяко щастие голямо се заплаща с тъга - а това беше най - голямото и вълнуващо щастие сполетявало някога моята душа!
    Както предполагах не след дълго и това се случи. Бяхме разделени! Сърцето ми бе сковано. Единствено малкото топлина останала в мен от красивите спомени ме държеше. Аз живеех мъртва в Ада земен. Нямаше причина да живея- всичко,което имах изчезна за един миг!!!
    Той се влюби в най-близката ми приятелка. Проклинах деня , в който ги запознах, мига , в който си стиснаха ръцете. Тъгата , яростта и болката се разбушуваха е сърцвро ми - само те останаха в моето вкаменило се сърце. Това беше края на едно дългогодишно приятелство и на една незапочнала любов...
                    ****************

    Дълго стоях затворена зад четрите стени на моята стая. Паужините се спускаха над леглото ми. Прахът покриваше завесите. Светлината се опитваше да се промъкне...
    Исках да изчезна,но нямаше къде да отида! Навсякъде бяха ТЕ!- двамата някога най-скъпи за мен същества!
    Сега и двамата - обърнали ми гръб! Исках да се поразходя,да се оттърся от самотата,от това черно страдание,от силната болка , но където и да отидех там бяха те! Мястото където с него вечер гледахме небето и безбройните звезди споделяйки мечтите си! Денем гонейки се с него и освобождавайки се от болката - мястото на мечтите и вечния смях! Кварталния парк , в който пораснаха две малки принцески,къето намериха първата си любов,където строяха приказни замъци и мечтаеха за своите принцове - мястото на вечните мечти и копнежи! Вече не остана нищо друго освен отнетия принц и откраднатите мечти. Нищо не беше както преди...
    Сега ТОЙ и ТЯ споделят мечтите си , но в тези мечти вече аз не съществувах! Все едно е един миг земята се е отворила и ме е погълнала,всякъш никога не съм съществувала...
    Чувствах се предадена! Мислех се, защо точно на мне? Защо човекът, на който винаги съм споделяла чувствата си ми го отне,въпреки ,че знаеше,че това е моят принц!
    Единствения въпрос,който постоянно се въртеше в главата ми и не ми даваше миг покой беше:"Защо го направи,приятелко моя,защо?"
    Отговорът беше много прост... още оттеква в ушите ми: " Скъпа,разбери - на война и в любовта всичко е позволвно... , а сега... сега вече не си ни нужна,ти си излишната! Трима винаги са много!"
    Това ми го каза момичето,което познавах по-добре от себе си! Тя се беше променила или просто 7 години си беше играла ролята на най-добра приятелка много добре. Все пак живота е театър. Чудех се дали той беше виновен или тя просто завиждаше на моето щастие и на всяка цена трябваше да ми го отнеме!
                *****************
    Мина време. Бурята поотихна, но не замря! Научих се да се справям сама , вече обкръжението ми беше друго,други "приятели", други хора,други места, та дори и друго училище. Краткото ми щастие остави трайни белези, всичко се заплати с огромна цена! Лижейки си раните продължавах на пред - Това беше новия ми живот. Бях променена. Болката ме беше формирала като една безкористна , безчувствена и непреклонна ледена кралица. Дълбоко зад ледената маска бях заключила крехката и чуплива всъщност на моята душа и не допусках никого до нея. Толкова добре бях скрила добротата и състрадателността ми , че дори и аз често забравях къде е ключът към нея!
    Живеех своя нов живот , в нов свят , в който  "приятелите" ми ме ценяха,но всички те бяха толкова изкуствени,като маскирани кукли изградили образа си като копие на техен фаворит , живеейки винаги в нечий чужд живот. Колко прозрачно и плитко!?! Всичко е толкова престорено, а всъщност как ми липсва онази дивна свобода, онази нежност, аромата на цветята , вкусът на росата и шумът на водата!!!
    Свикнах да живея в този леден свят... Всичко си вървеше все така еднообразно, както обикновенно в сивото ми ежедневие... докато... един ден дойде - ТЯ!
                        **********
    Разплакана , разтроена, разочарована , променена и сама , в действителност ... Съвсем САМА! В този миг непоклатимия леден трон на моята всъщност беше разтопен, разтопен ое една - единствена сълза! Сълзата на безпомощността! Аз знаех,че не трябва да се обръщам назад в миналото, което беше изпълнено с разочарование, но също така и с красиви спомени, от които болеше толкова много. Исках да бягам, да продължавам напред, споменът се връщаше , отново и отново , и отново.... Напомняше единствено само за  онази проклета лъжа , за предателството ... , но не можех , не исках да гледам напред... все пак колко път зад нас лежеше...
                    ***********
     Обърнах се! Погледнах я! В очите и познах онова дете , с което деляхме пътя си до изграждането ни като отделни личности, но всъщност ние винаги сме били едно цяло.
    Всичко стана спонтанно , бързо и докато се усетя тя беше вече в прегръдките ми... , "Но как да ре оставя друже мой?" Видях пламакът в очите йЧ
                        ***************
     Леко - полека отношението ни една към друга стана както преди , но аз винаги си имах едно на ум! Прощавам , но не забравям.
    Живеехме щастливо и мирно до онзи странен ден...   
        Всичко беше странно , мирисът на утрешния вятър , слънцето ,дори песните на птичките бяха необикновенни. Пребирайки се от училище видях едно много симпатично момче, ч първия момент не го познах , но поглеждайки в очите му видях себе си! - Онова свободно , диво  и нежно момиче , което бях. Там тичах и се смеех по пътеката на вечното щастив и с мен беше той! В този момент виждах само сиуети без лица , чувах само гласове , но без говор. Виждах само неговото лице и познавах само неговия глас.
                        *************
     Той се усмихна, в усмивката му видях слънцето. Погледна ме и ме попита : "Мила , кажи ми ,че си ти!".... няколко секунди мълчание ... " Дано  не си ме забравила!"  - Помислих си ,че толкова ли лесно се забравя любовта?!
                ********   
    От този момент пътищата ни отново се събраха , сближихме се , но моята приятелка така и незнаеше за това. Болката от раздялата още късаше сърцето й! Една дума за него беше способна да я срине в нозете ми...
    Но защо аз мисля за другите , когато никой не помисли за мен когато бях съвсем сама?
                *********   
    Сега моят приятел се беше върнал при мен. И в блещукащите ми очи , пълни с живот той не виждаше приятелската любов. Сега вече искаше да научи любопитново момиче на любов , както преди време го бе дарил със свобода.
    Не усетих как вече бях в прегръдките му и....   
                            след само един миг .....   
                                        КРАЙ!!!!
    Замислих се " Къде отидоха мойте принципи?... Не трябваше да позволявам за втори път да приема "крилата на щастието", които ми бяха откъснати! Аз си имах момче , което ме обичаше, моят нов "принц" и не биваше да обърквам живота си отново.Високите кули , най- лесно се рушат. Пък и не можех да нараня така НЕЯ - ... най - добрата ми приятелка ..."
                    *********
    Ако това се беше случило преди две години - щях да съм най-щастиливия човек , сега единствено исках да не съборя " кулата на живота ми" , а да я вдигна с още 1н етаж.. , посветен на него - на моя добър приятел и да не го загубя както по - рано.
    Въпреки , че когато го целухай земята се завъртя... усетих тишината и топлотата ... в мен нахлуха спомените от моите мечти , в които беше ТОЙ ... сега те се сбъдваха, но вече беше прекалено късно....!

Историята не е истинска просто ... гадно настроение... един тъжен разказ...


Обичам те повече от залеза горещ обичам те повече от всяка дума повече от най-желания копнеж! Обичам те повече от вятъра в косите ми повече от жаркия огън в очите ми!

Неактивен Stardust

  • Новак
  • *
  • Публикации: 3
  • Пол: Жена
Re: Творбите ви
« Отговор #26 -: Януари 19, 2008, 21:12:28 pm »
Кога припламнаха първите искри?Кога сърцето ми лудо заби?Откога усмивката не може да слезе от лицето ми?А кога изплаках най-гочивите досега сълзи?..Как някой превзе душата ми така,както никога не съм предполагала..?
Къде отиват моите мечти,на къде летят..Кой крила им подари?Кой дари ми най-красивите мигове?..Кога 2 сърца сякаш биеха в едно..?Откога някой съня ми всяка нощ руши..с толкова дъждовни усмивки и усмихнати сълзи..С толкова спомени..
А откога чувствам се толкова слаба и наивна..толкова самотна..Кога сърцето за първи път ме предаде?..Може би когато твоето от него си отиде..
***
Имам толкова неща да кажа..Искам толкова неща да споделя..А може би е по-добре да замълча?!..По-добре за теб,за мен,за онова,което остана между нас..?
Тези облаци от мисли,преплуващи през мен ме объркват отново..Вече се изгубвам..някъде в тях,в спомените си..във въпросите си..Търсеща отговори,решения..
Толкова недоизказани думи,напразни обещания..незасъхнали сълзи..А всичко води до теб..
Вървя..но не знам накъде..може би към по-добро място,където ще срещна нещо още по-хубаво..Може би,а може би не..Знам само,че се чувствам изгубена...Застанах на моя кръстопът,чакаща някой да ме намери..Чакаща Теб..Лутаща се сред останките на едно красиво минало...(h)
--Thunder only happens when it's raining..Players only love you when they're playing..But listen carefully to the sound of your loneliness..
In the stillness of remembering what you HaD and what you LosT.. (u) --

Неактивен sama

  • Новак
  • *
  • Публикации: 21
Re: Творбите ви
« Отговор #27 -: Януари 29, 2008, 11:29:03 am »
Беше приказна вечер!Луната и звездите блестяха в пълното си великолепие.
Светлината им нахлуваше през прозореца и галеше телата ни..........
Ти се прутискаше до мен и нежно докосваше коприненомеката ми кожа,а после ме обсипваше с целувки.
Сетивата ни бяха изострени до край...............всяко докосване запалваше искри,които всеки момент щяха да се превърнат в неугасима огнена стихия............Телата ни тръпнеха от възбуда и очакване всеки миг да се слеят в едно цяло............
Всичко беше като в сън.....................
Събудих се и ти беше до мен............................
А всъщност,дали не сънувах!?

Неактивен sama

  • Новак
  • *
  • Публикации: 21
Re: Творбите ви
« Отговор #28 -: Януари 29, 2008, 11:54:42 am »
Очите ми ме молеха да спра да гледам!
Гърдите ми ме молеха да спра да дишам!
Сърцето ми ме молеше да спра да те обичам!
Напук на тях обичта ми към теб вместо да си отива с времето,все повече нарастваше и аз те обичах повече от себе си.
Затварях очите си ,но ти пак беше пред мен,макар и една илиюзия.
Опитах да не дишам,но спомена за теб и миналите дни ми вдъхваха надежда и аз отново поемах въздух с всички сили.
Опитах да спра да те обичам,но тогава сърцето ми изпита нечовешка болка.Много по силна от тази,когато си отиде...........и затова те обичам от все сърце.
Какво от туй,че очите ми гледат,но освен теб не виждат нищо друго?
Какво от това,че гърдите ми дишат само за теб?
Какво от това,че сърцето ми ,въпреки болката,тупти само и единствено за теб?
Нищо от това не те интересува и минаваш покрай мен безразличен и студен,приемайки ме като част от всичко,а до вчера всичко беше част от мен...............
Как нещата стигнаха до тук?Дали виновният бе ти или бях аз-това никога няма да разберем.Въпреки това между нас завинаги ще остане онова чувство за нещо недосънувано,недоизживяно,недоизказано..............
Нищо,че вече не съм част от теб и от живота ти........................
очите ми пак ще гледат заради теб;гърдите ми пак ще дишат заради теб;сърцето ми пак ще тупти само за теб...........въпреки,че от всичко това ще боли безумно!

Неактивен mariposa

  • Новак
  • *
  • Публикации: 8
Re: Творбите ви
« Отговор #29 -: Май 24, 2008, 01:57:15 am »
Една прегръдка

Една прегръдка нежна
само тя ми трябва.
Не искам думи, правила.
Имам нужда само от тожа-
с ръцете си да ме обгърнеш,
да усещам топлина,
да тупти звукът на любовта,
да ехти една душа,
да се докосват две тела=
А това коя съм аз
и кой си ти
нека не тежи!
После му мисли!

не е кой знае какво, но дано ви хареса  [shame]