Автор Тема: Място за есетата  (Прочетена 5868 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Място за есетата
« -: Юни 26, 2006, 00:16:12 am »
Ето тук можете да пост-вате вашите есета, а те по-късно ще бъдат оценени от мен и tonny_bg









Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Неактивен repi-s-lychec

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1060
  • Her shadow plays in the shape of a man's desire...
Re: Място за есетата
« Отговор #1 -: Юни 30, 2006, 12:42:30 pm »
Човек трябва да се изгуби първо, за да се намери

“Човек трябва да се изгуби първо, за да се намери” – заглавие на есе или нечие твърдение? Всъщност може би и двете. И аз като амбициозна личност, която иска да бъде част от едно амбициозно начинание трябва да пиша по тази тема, твърдение или както искате, така го наречете. Колко конформистко! Защо съм длъжна да унифицирам собственото си мнение с нечие чуждо твърдение, било то и тема на вече споменатото есе?
В първия абзац поставих доста въпроси. Надявам се да съм заложила достатъчно проблеми, тълкуването на които да изгради есето. Ще започна с първия – “заглавие на есе или нечие твърдение”. Защото ако е заглавие, то тогава значи е неоспорим доказан факт, който да защитя и с който трябва да се съглася. А аз не го чувствам така. А ако е нечие твърдение, с което очевидно не съм съгласна, имам ли правото да го оспорвам? Особено след като твърдя, че всеки има право на лично мнение – или в същата насока – на лош вкус.
И все пак едно гласче, обаждащо се от някъде там, човъркащо ме отвътре ми задава въпроса “Защо трябва непременно да се губя, за да се намеря?”. Защо непременно трябва да опитам цялото меню на ресторанта, за да разбера какво наистина искам? Защо трябва да вървя по редица грешни пресечки, докато намеря пътя си? Защо това да не може да стане от първия път? Ще кажете – защото нито човекът е съвършен, нито животът винаги се води от някаква логика. Да, вярно е, но защо да убивам мечтателя в себе си само заради необходимостта да приема чуждото твърдение за вярно. Това, че някой се е лутал, не значи, че и аз трябва да се лутам. Все пак, няма невъзможни неща, а непостигнатата цел най-често е непожеланата.
И най-вече защо човекът ТРЯБВА да се изгуби, за да се намери? Защо задължително трябва? Човекът МОЖЕ да се изгуби и да се намери, а може и да се намери без да се губи. Защо да не може, просто защото животът не е песен и не тече по ноти? Та все пак песента зависи от изпълнителя си. Например – Елизабет Тейлър е била женена осем пъти за седем съпрузи, и в момента е разведена. Дали разводът е това, което е искала окончателно да намери, не знам, но знам че с положителност много се е губила и лично за мен резултата не е очарователен. А пък нейната адашка – Елизабет Първа – не се е женила нито веднъж и остава в историята на страната си като един от най-обичаните владетели и същевременно от най-успешните. Мисля, че не е нужно да вадя някакво гениално умозаключение, за да се съгласите с приведеното от мен доказателство по защитаваната теза.
Лично мое мнение е, че когато искаш да намериш нещо, ти трябва да го търсиш. Е, вярно е и че понякога намираt и без да сме търсил, но все пак още в Библията е казано – “Който търси, намира; който хлопа, му се отваря; блажени страдащите, защото те ще се утешат; блажени потисканите, защото тяхно е царството небесно...” – и така нататък, няма да цитирам, защото вече така или иначе имам неточности в цитата, но горе-долу хващам идеята, надявам се... Та да се върнем към търсенето, към търсачеството – висша функция на човешкия копнеж по съвършенство, по достигане на недостигнатото, по допир с абсолюта(който по всяка вероятност не съществува), та изобщо – стремежът към невъзможното.
Казват, че човек се учи, докато е жив, и какво е знанието, ако не търсене на нови простори и неоткрити ширини. Изобщо човек търси, докато е жив, проблемът е, че не винаги знае какво търси, за това и не винаги намереното го устройва – но какво от това, нали пак ще търси и пак ще намира. Намирането на нещо погрешно, нежелано и дори ненужно е вид изгубване на посоката, но все пак си мисля, че е много по-точно да се каже, че човек се намира, когато се потърси, а не когато се изгуби. Съзнавам, че това също е твърдение, което може да бъде оборено, но съзнавам и, че това е моето мнение, което имам право да изкажа.
Мисля, че не написах есе по темата, а есе по собственото си мнение. Това може би дори не е есе, а изказване. Но пък изказването на едно становище струва ми се е още една отворена вратичка по пътя към търсенето на истинските стойности и същности на живота. И надали прочитането на това изказване е загуба на каквото и да е, камо ли някакво изгубване. Може би не е и намиране, но със сигурност е някакво начало и някакъв опит, и ако не е крайна цел, то поне е посока.


Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

Неактивен Unforgotten`feeling`f

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1490
  • Пол: Жена
  • ~Леден полъх...разпръсква огнени целувки~
Re: Място за есетата
« Отговор #2 -: Юли 01, 2006, 21:10:39 pm »
Човек трябва да се изгуби първо, за да се намери

Есе

     Още помня малкото момиче с разрошената коса, което тичаше по поляната. То искаше да лети…Искаше да превърне живота си в приказка, толкова интересна и хубава, че да се доближи поне за миг до красотата на Пепеляшка, искаше да изпита силната любов, изпепеляващата обич, която беше в основата на сюжета на “Титаник”. Да просъществува сред вълни от страх, колебания и нападки. Да остане вечна и недокосната от студенината на хората. Искаше да постигне нещо, да превърне мечтите си в реалност.Да забие острото копие на доброто в демоните под леглото й и да заспи спокойна, необезпокоявана от сенките, които често дремеха по пердетата на детската й стая. Животът й бе изпълнен с чудеса, с блянове, с желания.Често пъти рисуваше по запотените стъкла на автобусите, представяше си, че не отива на някое скучно място, а че пътува към приказния си свят ,където ще бъде фея, принцеса, русалка. Понякога заравяше главата си във възглавницата, защото осъзнаваше,че в живота не винаги има феи, които биха могли да й помогнат в труден момент, защото осъзнаваше, че чудесата не винаги те спасяват от ямата, в която си попаднал, защото осъзнаваше,че вълшебната пръчица, която може да ти помогне да се преобразиш за минути…е просто илюзия.Това момиче бях аз. Аз вярвах в чудесата на живота, вярвах в магията му, вярвах в себе си.Сега, години по-късно, загледана в собствената си личност, разбирам, че много съм се променила.Не мога да кажа дали съм добър човек - всичко е толкова относително…Знам само, че малкото момиче порасна.То разбра, че в живота не винаги нещата завършват щастливо, осъзна, че трябва да разчита на себе си, а не на добрите обстоятелства. Аз падах стотици пъти. Преплитах се в буренаци и лъжи. Губех посоката си, губех тялото си, ранявах душата си, отскубвах очите си и продавах мечтите си! Аз бивах разочарована, лъгана, ранявана, изоставяна.И всеки път,когато плачех,аз оставят част от надеждата си жива.Казвах си,че ще дойде по-добър период в живота ми, че един ден тази мъка ще е минало, че не си струва да се променям заради другите, да ставам лоша, само защото те са били такива с мен. Малко по малко се променях, израствах.Малките играчки стоят захвърлени на тавана…Толкова ги обичах!Стисках ги силно, когато се чувствах сама…Сега имам нужда от тях повече от всякога…
      В търсене на себе си, в търсене на мечтите си, аз многократно губех вярата си, куража си. Мислех си,че всичко е свършено, че няма да успея да съм щастлива, че животът е жесток и хубавите мигове няма да стоплят повече дните ми. Но съм грешала! Именно трудностите са тези,които успяха да ме изградят като личност.Борейки се с премеждията на съдбата,аз станах силна.В моментите на душевно падение,аз съумявах да отворя отново очите си и да събера парченцата на мечтите си.Сглобих пазела и отново станах цяла.Така намерих себе си.Трудните моменти са изпитание за човешката душа,но преминеш ли ги успешно,без да продадеш душата си,то ти си истински човек…Ако запазиш мечтите си на сигурно място дълбоко в теб и не позволиш да ти ги откраднат,дори когато крадат от доверието,добротата ти,то тогава ти ще намериш правилния път.Човек се губи първо,за да се намери…Защото само когато си видял мрака поне веднъж, можеш да направиш така, че да не преминеш отново по същия път…и да откриеш светлината.
      Няма човек, който е изпитал истинското щастие и го е запазил завинаги. Животът носи толкова различни емоции, среща ни с хиляди различни хора…Понякога всичко изглежда пъстро, красиво и сладко. Друг път обаче горчивият вкус на разочарованието, черното поражение, изгарящата мъка идват, за да напомнят за съществуването си. Тогава се чудим защо се случва това…Защо всичко е само един миг, а после болката отново идва. Някои от нас губят желанието си за живот, губят себе си. Отказват се от целите си и отричат щастието, любовта. Това е голяма грешка! Какъв е смисъла на живота без любов, без радост и искреност? Няма смисъл. Ако загубиш себе си, ако позволиш на препятствията, застанали на пътя ти, да изтръгнат душата ти, то ти не си успял да живееш достойно.Човек се учи от грешките си. Направи така, че да се възползваш от всяка възможност, която ти е дадена.Пречките не само ни раняват, но и ни учат.Когато падаш, виждаш света отдолу.Виждаш света от друг ъгъл. Това ти помага, за да оцениш радостта, за да разбереш, че тя не е даденост, че хората в живота ти не са даденост! Животът е низ от решения, препятствия, кръстопътища, цветя и тръни.Не може да е винаги шарен .Самоусъвършенстването е основната цел на всеки един човек.Умението да се учиш от грешките си, да намираш красота в болката, те прави силен.Не би могъл да продължиш напред, ако не запазиш вярата в себе си жива.Изборът е твой…От теб зависи как ще живееш през остатъка от дните си.Но животът е толкова кратък, че би било грях, ако си позволиш да пропуснеш възможността да намериш щастието си, да намериш себе си!
    Представи си, че вървиш през един голям лабиринт.Всичко, което виждаш пред себе си, са множество различни пътища.Не знаеш по кой да поемеш, не знаеш кой води към правилното място, нито пък кой ще те заведе до отчаянието.Знаеш просто, че трябва да продължиш да се бориш!Да дадеш всичко от себе си, за да достигнеш до мястото, което желаеш. Голяма е възможността да сбъркаш, да попаднеш на грешен път и да се загубиш!Ще се луташ сред колебания и останки от нечие друго търсене…Можеш да срещнеш и просяци,които молят за твоята помощ.Но ти не трябва да се предадеш…Продължи да вървиш,кой знае,може би един ден ще намериш правилния изход?Ще видиш блясъка на мечтата си,близо до теб!Ще можеш да я докоснеш,да я прегърнеш и да и се радваш.Тогава ще разбереш,че лутането,провалите,тревогите са си стрували…Така и е с мен.Аз бягах и падах.Поглеждах към ожулените си колена,понякога от тях течеше кръв,друг път просто бяха зачервени.Болеше.Но нито за миг не се отказвах от своите копнежи.Загубих броя на въздишките,загубих броя на сълзите,на разочарованията,но и на усмивките!Човек намира себе си,едва когато се е губил поне веднъж.Едва когато съумееш да построиш отново пясъчните си кули от едни напълно безлични руини,тогава можеш да вкусиш топлия аромат на успеха,на възкресението…
 И аз съм отново тук.Празна и пълна, сама и заобиколена от обич, здрава, но ранена, за да се боря!Колко ли пъти изпусках късмета си и колко пъти го намирах непокътнат, за да ми върне усмивката!Колко хора напускаха живота ми и ме оставяха сама,с широко отворени очи,загледана в далечината…Но други върнаха вярата ми.Нищо не е загубено.Щастието е пред теб,достатъчно е само да се освободиш от оковите,за да можеш да го сграбчиш силно!Не се страхувай да плачеш,не се страхувай да сбъркаш,не се страхувай да загубиш себе си.Всичко може да се оправи,стиха да го желаеш.Истината е в сърцето ти,не я търси другаде.Събери златната си мечта,търколи я на земята и започни да я гониш!Знай,колкото и да вървиш,колкото и да падаш,ще я стигнеш…Достатъчно е само да не забравиш за нея.
   Сега,години по-късно, аз съм същото момиче!По-голяма съм,по-висока и по-сериозна…Но все още вярвам в чудесата.Знам,че въпреки всички трудности,животът може да бъде приказка,било то и само за кратък миг.Все пак болката си струва,ако знаеш,че е като цената,която трябва да платиш за щастието си.И ето,аз пак падам и ставам.Хиляди лепенки съм накачулила по сърцето си…Виждам белези,виждам пришки.Но виждам и парещи целувки.Успях да открия себе си.Някъде,сред сълзите си,аз намерих смисъла на своя живот – в любовта и щастието.И вече никоя болка не е прекалено силна,за да ме сломи..или поне не за дълго.Вече нямам нужда от вълшебни пръчици,нито от помощ на феи!Сега мога да се справя сама!Кой знае,може би съм почти фея?Та нали вече сама мога да постигна  всичко,стига да се боря за него и да го желая!
        Старите книги с любимите ми приказки стоят захвърлени на тавана…Обичах да ги препрочитам и да си представям,че аз съм главната героиня.Обичах да рисувам в съзнанието си красиви светове,където нямаше болка и проблеми.Сега също го правя…Вечер,когато загледана в звездите,се отърсвам от трудностите,аз знам,че животът също е приказка…Но какво е приказката без зли демони и без лошо магьосници?Именно и затова са трудностите – за да се борим с тях,а не за да изпиват надеждата ни.Сега мога да прегърна небето!Мога да докосна сладкия си блян.Сега не съм една перфектна героиня,плод на нечие въображение.Сега съм себе си!И това ми харесва…
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Място за есетата
« Отговор #3 -: Юли 09, 2006, 20:02:04 pm »
Благодаря ви ,че се включихте в конкурса .От тук нататък ще си помисля,и ще реша кой е по-добрият.Още веднъж Благодаря ви!
Заключвам темата.Времето изтече. :)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Място за есетата
« Отговор #4 -: Юли 13, 2006, 10:12:36 am »
Пишете де :p. :)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Zatoichi

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3549
  • Пол: Мъж
  • Gloria victis!
Re: Място за есетата
« Отговор #5 -: Юли 13, 2006, 16:12:51 pm »
Пишете де :p. :)

Да не е лесно  [lol]
Трябва вдъхновение,идея,стимул...инвенция...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Място за есетата
« Отговор #6 -: Юли 13, 2006, 20:59:02 pm »
Идеята я има,вдъхновението идва,стимула ще дойде с наградата...айде пишете! :) [inlovee] [inlovee]Че няма време. :p
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Място за есетата
« Отговор #7 -: Юли 13, 2006, 21:51:03 pm »
Времето изтече-каза шефа. :)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!