Мистична вечер,
загърната в дантели черни,
тихичко пристъпва зад гърба ти.
Докосва те, а пръстите и
са студени като лед.
Изтръпваш - този допир
ти е някак си познат.
Навярно
душата помни нещо,
което разумът е забранил...
Болезнен миг,
във който искаш и да помниш,
и забравяш,
от който се отдръпваш
с гневен вик.
И шепнат устните ти -
noli me tangere,
като молитва срещу уроки,
протяжна песен,
стих,
игра...
Предаден ангел спи на прага ти -
раним е,
подобно кученце
изгубено.
Безумна самота
зазижда пътя към
последната надежда.
Не и го позволявай!
Ако само миг изпуснеш-
ще те осъдят и накажат
без вина.
