Автор Тема: Арлекино  (Прочетена 1418 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Арлекино
« -: Юни 22, 2006, 09:50:16 am »
Това е лицето,
което ми подарява светлината -
блясъкът му е кехлибарен.
Във всяко око
по мъничко слънце свети.
Сълзите - капчици смола
застиват вечни в небитието.
Във всяка капка уловени остават
спомени, надежди и грешки.
Красотата е илюзия за вечност?!...
Това си е направо смешка.
Днес ще взема цветове от тъгата.
Ще нарисувам едно лице ново.
Гълъби в очите ще застинат - далечност.
Кожата- паяжина ветровете ще развяват.
Устните във кармин ще боядисам,
в най-черните му нюанси.
Да им завидят и най-страстните рози,
просто да повехнат от завист.
Лице-маска, което истината ще скрива.
Нещо като италиански арлекино.
Рисувам с пръстите на болката самотата си.
И вече не знам дали наистина ме има?!












,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен radi_radev19441944@abv.bg

  • Новак
  • *
  • Публикации: 27
Re: Арлекино
« Отговор #1 -: Юни 22, 2006, 18:25:48 pm »
Веднага ще те опровергая. Красотата ти не е илюзия. Стихът не е илюзия.
Самотата не е илюзия  и е важно условие  за поезията.
Не може да напишеш нито ред във весела компания . Пробвай.
Много нежно и меланхолно. :)

Неактивен idan

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1148
  • Пол: Мъж
Re: Арлекино
« Отговор #2 -: Юни 22, 2006, 21:05:22 pm »
Това е лицето,
което ми подарява светлината -
блясъкът му е кехлибарен.
Във всяко око
по мъничко слънце свети.
Сълзите - капчици смола
застиват вечни в небитието.
Във всяка капка уловени остават
спомени, надежди и грешки.
Красотата е илюзия за вечност?!...
Това си е направо смешка.
Днес ще взема цветове от тъгата.
Ще нарисувам едно лице ново.
Гълъби в очите ще застинат - далечност.
Кожата- паяжина ветровете ще развяват.
Устните във кармин ще боядисам,
в най-черните му нюанси.
Да им завидят и най-страстните рози,
просто да повехнат от завист.
Лице-маска, което истината ще скрива.
Нещо като италиански арлекино.
Рисувам с пръстите на болката самотата си.
И вече не знам дали наистина ме има?!







***
Арлекино, арлекино,
гореща дървена глава,
звездите той запали,
студа завинаги прогони.

Поздрав!
I utre slynceto -
  v ochite mi shte gree
Do krajnost - 
  me izpylva s toplina.
Az slusham pesenta ti -
  za libov tq pee,
Nadejda nosi -
  vqra, svetlina.
***
Излезе моята книга
лирика и проза
"ТИЧАТ УСТНИТЕ БОСИ"

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Арлекино
« Отговор #3 -: Юни 22, 2006, 21:28:11 pm »
 :) :kissoflove:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.