ДОСАДНИЦА -крещят звездите злобно
и роклята на мисълта ми черна късат.
Косите ми са змиЙте на Горгона.
Така раздърпани по драките се пръсват.
Ще хапят всичко живо наранени.
Посягаш ли да ги погалиш?!...
Грешка, скъпи!
Дали си имаш ти противоотрова,
та толкова си смел?
Живот от Бог си купил?
И втори, може би?!
О, не! Едва ли...
Така че по-далеч от мене дръж се.
Днес див Апокалипсис ще настъпи,
ако се мернеш,
тъй че в мрака кротко скрий се!
И чакай...
Няма да е дълго...
Умората ще счупи мойте нокти
и змиите ще укроти студени.
В сърцето ти ще падна -
там е топло.