Застанах зад тебе с риск да загубя връзка,
за която тъй отдавна аз мечтаех.
Защитих те, въпреки че щях да загубя любов,
която тъй отдавна аз желаех.
А ти, неблагодарнико, мълчиш!
Тишина и само наглия ти поглед.
Подклаждаш на новия скандал огнище
и душата ти е само лед.
Фалшив и 300 пъти лицемерен!
На мама милото момче!
Цял живот опазван и оглезен –
все още си живееш като мамино синче.
За защитата признание не искам.
Не го направих, за да те спася.
Предпазих те, за да предпазя него,
за който толкоз време моето сърце копня.
Надявам се да разбереш, неблагодарнико неверен,
че по-хубаво няма от любовта!
И някой да ден да дойдеш при мен виновен
и да ми кажеш „Извинявай....Чак сега разбрах какво е ТЯ!”