Къщата

[lamarin]

Черен прах полепнал по стените,
Там се мята сянката на стар декор
Със ъгли от плъхове пробити
И на пода паднало шише с одеколон...

Лунните лъчи проникват през цепнатините,
Жълтите стъкла са пукнати и потъмнели
Помня как преминаха ми там годините
Бях дете,но още пазя спомените...

Къщата - развалина останала,
Стисната отвсякъде от плевели
Тама детството забравено
Бере прах със стари мебели....

[tonnny_bg]

  [plqs plqs]Поздравления за стиха.Една носталгия ме обзе.Искам пак да съм дете...

[teamote^]

едно голямо БРАВО и от мене  стихотворението е много готино 

[Gentiana]

Черен прах полепнал по стените,
Там се мята сянката на стар декор
Със ъгли от плъхове пробити
И на пода паднало шише с одеколон...

Лунните лъчи проникват през цепнатините,
Жълтите стъкла са пукнати и потъмнели.
Помня как преминаха ми там годините.
Бях дете,но още пазя спомените...

Къщата - развалина останала,
Стисната отвсякъде от плевели.
Там където детството забравено
Бере прах със старите ни мебели....

Прахът ще го измият днес сълзите
на спомените. В мене те болят.
Завръщам се, за миналото питам-
приятел и любима, майка, брат.

Развалината във душата ми сияе
от замък е по-горда. Моя. Не -
със шепот си признавам че не знае
по-свидно място моето сърце.

В стъклата мойто детство се оглежда,
през пукнати, линеещи стени
промъква се хлапето - диво, нежно,
увлечено в лудешки куп игри.

Ще се завръщам роден дом при тебе,
когато ми е тъжно и кърви
в плътта ми рана. Моят труден жребий
го правят лесен твоите стени.



 

[lamarin]

Благодарско

[orxideia]

Дори за миг да мисля че се губя
лудешки тръгвам тичайки натам
към място което силно любя
ключът във мене винаги е    знам

Към бабината къща пуста
към двора с буренясал двоен гроб
там само мойто детство се завърща
от самотата черпя сила за живот

До потрата от подивяла роза
откъсвам цвят окъпан от роса
и вдъхвам аромата на мимоза
с венец закичкам своята глава

И в миг у мен нахлуват като ураган
живителни картини и грижовен шепот
с любов ме гали  загрубяла длан
усещам буди се сърцето с трепет

Смирено искам само да благодаря
на вас създали в мен човека
пред двама ви глава да преклоня
ЩЕ ВИ ПОЧИТАМ АЗ НАВЕКИ!!!