И без дрехата на самотата си красива,
ти,и през поляна чуднодива,
пак ме караш, в сън дълбок оспиваш..
но кажи,защо не си щастлива...?
Спиш върху легло от светлина
в стая- оцветена с тъмнината
и проклинаш името на любовта
сал тез думи тежки,чупят тишината::
"Минават миговете неусетно,
вълшебствата на този свят са малко,
но нека кажа по-конкретно:
Уви , уви,за любовта ни,жалко.....