Изпича ни времето -
мека глина
в пещта на живота ни.
Като всеки
майстор грънчар
от всеки различен съд
е направило.
От едни - ваза,
в която ще повяхват
откъснати делници и празници,
от други - дълбоко гърне,
за къкрещи мечти и проза.
Изпича ни...
После ще ни подреди
педантично в тъмното,
по рафтовете -
ефтини или скъпи
да чакаме
някой ден прекрасен
да дойде
смъртта да ни купи.
