С теб е толкова различно.
Еднакви сме, а всъщност не.
Обиждаме се, всичко ни е лично,
все нещо ще делим на две.
Защото ти осъден си
старите играчки да дочупваш,
да носиш вехти пелени
и моите уроци да доучваш,
да бъдеш вечно второто дете,
в грешките на първото да се препъваш
и пак с раздрани колене
колелото на живота да завърташ.
Съдбата ни така реши.
Но живота си за тебе давам.
А времето греши –
в очите ти не остарявам...
