10 причини, заради които си заслужава да получиш висше образование

[FaLLeN_AnGeL]

Не мога да се съглася. Ще поясня защо.

Познавам интелигентни и амбициозни хора, комуникирам дори с такива, а всъщност се оказва, че са недоизкласили висшисти, като мен - семестриално завършили или стигнали до трети курс и прекъснали.

Също така човек може да обогати речника и културата си без да учи за висшист, всичко опира до желанието.

Ученето само за да се натрият нечии носове е пълна загуба на време. Още повече, че при така създалите се обстоятелства, вероятността да се учи нещо хей така, колкото за отбиване на номера, е голяма.

Човек може да срещне любовта на живота си и в кварталния магазин. Определено ми се струва по-романтично.

И не на последно място, ако дипломата за висше образование може да ви накара да се чувствате горди със себе си, то жалко за вас. Не една хартия е важната в тази живот, има много други неща, с които следва да се гордеем, стига да бъдат направени.



ПП: Това не означава, че отричам висшето образование и го заклеймявам като ненужно.


Съгласна

[Bonita]

Ще се чувстваш горда със себе си.


Ще бъдеш за радост на цялото семейство.


Ще натриеш носовете на всички, които не вярваха, че ще стигнеш до там.


Ще срещнеш млади, амбициозни и умни хора.


Може би ще намериш мъжа на живота си.


Това ще бъдат най-безгрижните и весели години от живота ти.


Вероятността да надградиш знанията си е много по-голяма, отколкото, ако оставиш нещата на самотек.


Вероятността да си намериш работа с образованието си, която да бъде по-добре платена от настоящата ти, е много по-голяма.


Образованието ти позволява да се придвижваш нагоре по социалната стълбица.


Ще добиеш професия, от чието прозвище няма да се срамуваш
 
 

[chocolate_fairy]

Ммм има и добри попадения, но Бога ми, не! не всеки вишист е умен и разумен и не всеки среден интелектуалец гравитира около нулата. Нещата с висшето малко отлитат към зоната на митовете.
Днес по-скоро се налага да се работи, за да се учи, а тези които учат за да работят, евала им, имат парички да киснат по цял ден в кафетата и да пръскат чар и после има и кой разбира се да се погрижи и за изпитите (не визирам 100% от студентите, но невключения процент си съдират нервната система по пътеките на образованието докато изкласят). После някой ще се сети за стипендиите. Моля, моля, тея плешиви стипендии до никъде не стигат, а за тях искат успех, искат някакви хвърчащи листи за доходите на родителите и недай Боже тези хвърчащи лишчета калкулират с 3 лева над лимита.. Bye, bye baby...
И после, ако се запази някакво психическо равновесие, може да се вземе диплома, която евентуално може да я сподели нещастната участ да бъде анатемосана, като издадена от не акредитиран университет.
Гордостта на родителите... ако имат да дават, да са живи и здрави, щото ако даването го е хванала липсата... малко гордостта се поскрива зад притесненията...
За младите и амбициозните... въздух под налягане, ако не са, стават, ако не станат се сдухват...
И тази социална стълбица малко не опира до какво пише на дипломката, а кого познаваш и той кого познава... и една дъълга ашуро-баджанащина...
Пък желаната професия със стиснатата, препотена хиляда пъти от мъки и алкохолни дилириуми дипломка рядко се засичат на точното място и в точното време.
Да кажем, че съм понасъбрала малко на системата
На добрите студенти мога само да кажа БРАВО! Незнам как го правите, но приемете моите адмирации.