Многолика забрава

[Gentiana]

Самотен е многоликият Шива-
като прекършени криле са ръцете му.
Загръща се в мъгла и му отива ,
но колко е тъжно -защо ли?-лицето му.

В божествената си нега отпуснат е ,
играе си със спомени-кристални сфери.
Във всяка една от тях- лице.Изпуснато-
троши се.Търси ново.Няма да го намери.

Зад раменете му е розово небето,
а бузите му много бледи и мокри.
Плачат ли боговете, гордите? Сърцето-
куп повехнали листчета плува в локва .

Слива се с времето многоликият Шива-
търси в безразличието му забрава.
Дори когато цъфтят в любов красива
боговете винаги сами остават.