Нощи - разплакани момичета

[Gentiana]

Търся те...
Нощите ми са разплакани момичета
с коси от подивяла нежност.
Стелят се като мъгли
над спомени за кокичета,
които ще повяхнат неизбежно.
Късам листенцата им
и пътя си маркирам.
Нищо че отдавна си го забравил.
Боли ме...
Сред магарешки бодили ще медитирам.
Имам нужда да го направя.
Часовете ми са кристално трошливи.
Колко от тях потроших невнимателно!
Босите стъпки на душата ми
кървят насмешливо.
Ще мина напук...
Решението ми е окончателно.
Ти няма във себе си да се завръщаш,
поне докато от там не си отида.
Остави ме
като роза на перваза на прозореца.
Умирах, възкръсвах...
И пак - има ме.
Струва ли си да те връщам?
Отново да ме накажеш
с безразличие.
Две красиви думи
и после дълго мълчание.
Ни сянка от морал и приличие.
Навярно нещо в мене
се е объркало,
щом още и въпреки всичко -
търся те...

[{dulgokoska}]

Нощи - разплакани момичета...
Не моите, а твоите тъми са...
Със спомените за кокичета...
В косите с дъх на свежа маргарита...
Пристъпват те и стенат като луди...
Леко, тихичко, напевно...
Прегръщат те... Сърцето ти изнурват...
И виждаш мое отражение вълшебно...
Въздухът сковава се... увисва...
А ти не можеш да го разтопиш...
Сълзите на разплакани момичета...
Те давят... Няма как да се спасиш...
Аз виждам ги... Но нощите са твои...
Белите им кожи са студени...
И вопълът завинаги ще броди...
Защото тръгна си от мене...
Блатото от очите мътни...
Те поглъща и засмуква...
Ще се измъкнеш, щом се съмне...
А след деня отново ще потъваш...
И така докрая... до смъртта ти...
Не защото кле се "вярно"...
Не за някаква отплата...
А защото точно туй ти трябва...

Нощи - разплакани момичета...
Не моите, а твоите тъми са...
Спомените те оплитат...
Побърква те стонът... Умираш...

[Gentiana]

Нощите ти са разплакани момичета.
Бялата им кожа е хладна и мека.
Обръщаш им гръб - май не обичаш кокичета.
Измъкваш се тихичко по странични пътеки.
Спомените си предпочиташ да удавиш
в най-дълбокото на очите ти. Защо ли?
Може би, когато и себе си изоставиш,
да върнеш времето назад ще се молиш.

[{dulgokoska}]

Нощите - разплакани момичета...
В тях дочуваш болката своя...
В косите им заплетени птичета...
Пеят жална, предсмъртна мелодия...
Някога ще се молиш на времето...
Да се върне назад... Да спаси те...
Но питам се... Дали се сещаш...
Че пак тези нощи ще дойдат след дните...
Нощите твои - разплакани момичета...
Разкъсват плътта им кошмарите тежки...
Кожите лъхат на смърт на кокичета...
А косите им носят шепот на предгибелни песни...

[Gentiana]

И да отрежеш косите на нощите,
те пак ще стенат в ушите ти.
Кокичета или момичета - същите
ще тормозят с писъци дните ти.
Не можеш от себе си да избягаш,
носиш се като костенурка или мида.
В нозете на времето кротко лягаш.
Затваряш вратата пред болка и обида.

[{dulgokoska}]

Нощите бледи - девойки разплакани...
Жигосват те устните на всяка от тях...
Те ледени на допир са, но всъщност са жарки...
От омразата, която у тях си посял...
В нозете на времето се влачиш тъй жалък...
И писъци свирепи нежно те дерат...
Нощите бледи - девойки разплакани...
Разкъсват плътта ти... Желаят да изплатиш своя грях...

[Gentiana]

Не се оправдавай с поглед плах на дете.
Недей се преструва на невинно момченце.
Колко нощи съблече, колко устни изпи.Не,
съвсем не приличаш на сладко меченце.
Пося ветрове и бури зли ще пожънеш.
Използва, ранява и захвърля без жал.
Живота наопъки ще си обърнеш,
в сърцето ти впива се болка-кинжал.

[{dulgokoska}]

Кинжала обичай - само той ти остана...
С нощи - момичета... да ти напомнят живота...
Болката само те приближава...
До дните изгубени, до сладостта на порока...
Гривните бляскави на девойките призрачни...
Блещукат с цветовете на греховете отминали...
Косите, оплели птички в нишките...
Обръщат живота ти... Пронизват те грешките...

[Gentiana]

Че грешиш за нищо на света не признаваш,
сам в себе си се изгубваш, но не търсиш път назад.
Момичета - грешни нощи целуваш, после оставяш.
Мислиш си, че цяла вечност ще си бъдеш все млад.
Но времето изтича през пробити пясъчни часовници,
зашлевя всяко надменно и неразумно надуто лице.
Няма нужда да се съветваш с дълги съновници,
за да разбереш, че съсипал си собственото си сърце.

[{dulgokoska}]

Пясъкът на времето в гласовете се усеща...
Птичките извиват песен от душа...
А нощите - момичета заглушават ги... и чезнат...
Песъчинките им пълня малките гърла...
Както Ти душеше на времето девойките...
И грешките ти малки прерастваха в грях...
Затова до днес и стенат с писък песнопойките...
Разплакани момичета... Огледални нощи... Свят от прах...

[Gentiana]

Сълзите горчиви все някога ще пресъхнат.
И момичетата отново ще са само нощи.
Миг преди да почернеят, тихичко ще въздъхнат.
Дали тогава ще ги искаш ти така още?!
Грехове или грешки, голямо и малко...
всичко това няма никакво значение.
Когато сам опропастиш живота си е жалко.
Дали от себе си ще намериш спасение?!

[{dulgokoska}]

Сам прокълна се, съсипвайки живота...
И повика тези нощи - разплакани момичета...
Сам прикова се към кръста на Голгота...
Сълзите ще пресъхнат, но остава си горчилката...
Всичко отминало някога ни липсва...
Девойките тъмни с коси - пееща коприна...
Някога от съществуването твое ще заминат...
И тогава да последваш ги... ти сам ще го поискаш...

[Gentiana]

Но те ще ти бъдат винаги на ръка разстояние
и няма да можеш да ги достигнеш и за миг.
Ще се смеят безчувствено на твоето страдание.
Нощите ще разкъсва печалният ти вик.
И да пресъхнат сълзите, горчилката ще остане.
От Голгота само мъртъв се слиза, уви.
Ще възкръснеш ли или сянка ще станеш,
която в нощите ще стене и ще кърви?!

[{dulgokoska}]

Това е дилема за тебе голяма...
Да възкръснеш заслужаваш ли?... Може би не...
Но и сянка да станеш не е промяна...
Ще се вплетеш сред нощите с празни ръце...
Кожата твоя ще подгизне от ярост...
Гласът ще стане писклив жалък стон...
Косите ти къси ще прорастнат с омраза...
А очите ще се реят сред блясъци тон...

[Gentiana]

На облаче ще заприличаш-наивно бяло,
което забравило е думата - дъжд.
Сухо и празно ще е твоето тяло-
тяло на един озлобен, нещастен мъж.
И кой е виновен, няма смисъл да питаш.
Отговора си го знаеш, той е ясен, нали?
Под ръка с разплакани нощи ще скиташ
и ще бършеш изнервен мокрите им очи.