Нощи - разплакани момичета

[{dulgokoska}]

Но не можеш, нали... признай си направо...
Как би могъл да си някому верен...
Как ще успееш да забравиш, Безпощаден...
Как  ще приемеш, че друг превъзхожда те тебе...
Няма надежда... Сам знаеш го вече...
От живота си взимал и сега тъй желаеш...
Но невъзможно е просто... Жалко човече...
Умрял си, а нощите трупа ти терзаят...

[tonnny_bg]

Ехееееееее,ама колко сте продуктивни само .Помислих си първо ,че някакъв спор се е родил от едно стихче ,а то какво било...Браво,момичета.Не разплакани,и не повяхнали кокичета ,а талантливи момичета. Страшен тандем сте двечките.Я нещо колективно сътворете да ви се възрадваме от сърце.

[Gentiana]

Но не можеш, нали... признай си направо...
Как би могъл да си някому верен...
Как ще успееш да забравиш, Безпощаден...
Как  ще приемеш, че друг превъзхожда те тебе...
Няма надежда... Сам знаеш го вече...
От живота си взимал и сега тъй желаеш...
Но невъзможно е просто... Жалко човече...
Умрял си, а нощите трупа ти терзаят...

Нощите ти отнемат всичко, което си обичал,
танцуват пеперудено неуловими  ей така.
Всичко, което си наранявал и отричал
ти се връща стократно сега.
Не понасяш плачещите си бели нощи,
но не можеш да ги спреш, няма шанс.
Те прииждат и те затрупват-още и още.
Ти губиш в играта- сянка в миманс.

[{dulgokoska}]

И този обрат не можеш да преживееш...
Защото вече си мъртъв... Нали?!...
И искаш отчаяно пеперудите да не пеят...
Но няма надежда... И обречен си ти...
А крилете им крехки от нишки - стомана...
Се реят високо над тебе, далече...
И никога, никога не ще да престанат...
Да навяват загубеното твое величие...

[Gentiana]

Ехееееееее,ама колко сте продуктивни само .Помислих си първо ,че някакъв спор се е родил от едно стихче ,а то какво било...Браво,момичета.Не разплакани,и не повяхнали кокичета ,а талантливи момичета. [inloveee]Страшен тандем сте двечките.Я нещо колективно сътворете да ви се възрадваме от сърце.

Ами Тонка, то по-колективно от това ... здраве му кажи 
Благодаря ти.

[Gentiana]

И този обрат не можеш да преживееш...
Защото вече си мъртъв... Нали?!...
И искаш отчаяно пеперудите да не пеят...
Но няма надежда... И обречен си ти...
А крилете им крехки от нишки - стомана...
Се реят високо над тебе, далече...
И никога, никога не ще да престанат...
Да навяват загубеното твое величие...

Затуй примири се, бъди тих и кротък,
не протестирай, моли се да свърши това.
Да върнеш пропиляното преди в живота
и да започнеш една нова твоя игра.
С пеперудени нишки нежна коприна
да закърпиш нещастната своя душа.
Да стоплиш нощите си, бледи, изстинали,
да намериш покой, мир  и тишина.

[{dulgokoska}]

Моли се и надеждата повикай...
Знам - на нея не си се уповавал...
И сега недей я много засилва...
Остави си пътечка, ако се превърне в провал...
Да има накъде в гроба да се обърнеш...
Да спреш да гледаш през земята танца...
Да затвориш очи... От стоманата да обръгнеш...
Но ще можеш ли да не чуваш как с песен над теб кацат...
Твоите нощи - разплакани момичета...
Лудо повлечени в танц на смъртта...
Огледален живот на откъснати кокичета...
Чиито листенца окапват на сутринта...

[{dulgokoska}]

Ехееееееее,ама колко сте продуктивни само .Помислих си първо ,че някакъв спор се е родил от едно стихче ,а то какво било...Браво,момичета.Не разплакани,и не повяхнали кокичета ,а талантливи момичета. [inloveee]Страшен тандем сте двечките.Я нещо колективно сътворете да ви се възрадваме от сърце.

Ами Тонка, то по-колективно от това ... здраве му кажи 
Благодаря ти.

Мисля, че Gentiana каза всичко! 

[Gentiana]

Моли се и надеждата повикай...
Знам - на нея не си се уповавал...
И сега недей я много засилва...
Остави си пътечка, ако се превърне в провал...
Да има накъде в гроба да се обърнеш...
Да спреш да гледаш през земята танца...
Да затвориш очи... От стоманата да обръгнеш...
Но ще можеш ли да не чуваш как с песен над теб кацат...
Твоите нощи - разплакани момичета...
Лудо повлечени в танц на смъртта...
Огледален живот на откъснати кокичета...
Чиито листенца окапват на сутринта...

Надеждата облича сива дреха,
когато при теб слиза, уморена е.
Колко пъти ти носи нежна утеха,
а ти я гонеше с отегчение.
Горд си и сега не я понасяш,
но тя ти прощава и приласкава.
Примири се, в жертва принасяш
покоя си и по-тежко ти става.

[{dulgokoska}]

Да променим живота си е винаги трудно...
Особено, ако трябва това да стане в смъртта...
Щом не го желаем е почти невъзможно...
Ти не искаш опрощение... А да изчезнат тези цветя...
Затова се опитай надеждата да приемеш...
Ако се разочароваш, недей пак я пъди...
Защото откакто в гроба си легнал...
Не ти остана друго... Само тя може да те поутеши...
Нощи - разплакани момичета...
Своята надежда затвориха в танцови стъпки...
А ти, Лювецо на женския дивеч...
Ще можеш ли някога от този Ад да се измъкнеш...

[Gentiana]

Плачат нощите ти,подгизва пръстта на гроба,
мокър си целият и побеснял от яд.
Загърната в прозрачна бяла роба
гледа те надеждата ти.За нежност глад
надига се там, където е било сърцето.
Ти още помниш какво значи това .
Сълзи капят по контура на лицето-
учуден си сам от тази внезапна тъга.
Беше Велик ловец с трофеи различни-
руси, черни, кестеняви, огнени дори.
Обстановката сега ти е нетипична.
Странно ли е , че от това те боли?!

[{dulgokoska}]

Ловецо, боли ли, щом преследва те решено
нещо, което не желаеш и за миг...
Ловецо, боли ли?... В теб предрешеното
някогашно величие сега под натиск се топи...
И всичко сред нощи - разплакани момичета...
Отива си тихо... далече от тебе...
Твоята вяра в душата егоистична
изгни, като плътта ти... за малкото време,
в което ти не можа да осъзнаеш,
че твърде далече в живота си стигнал...
Затова и сега те гробът терзае
и плаши те с ласки - за тебе насилие...

[Gentiana]

Да, сълзите ти никога не си обичал.
Как побесняваше, когато ти плачеха те-
ранимите, изоставени, нощни момичета,
не достигнали дори и прага на твоето сърце.
Без милост си тръгваше, нямаше и дума нежна,
с която да ги изпратиш, за сбогом поне.
Не почувства нещастнико, че е неизбежно
някой ден да спре и твоето сърце.
Сега се гърчиш и в костите ти духа вятър.
Плачат нощите, тях не можеш да ги спреш.
Актьор си в един драматичен театър,
в които няма антракти,
защото завесата му се вдига , когато умреш.

[{dulgokoska}]

Играй! Играй! Не забравяй си ролята...
Нея ще подкрепят момичетата - нощи...
Недей се отказва... ще паднеш на сцената...
И това ще довърши твоите мощи...
Ще останеш там - под прожектора Луна...
От унижения ще се доведеш сам до лудост...
Играй, Мерзавецо, тази игра...
А момичетата нощи ще те освиркват бурно...

[Gentiana]

Не си свикнал на такива"овации".
Ако имаше кожа, щеше да се изчервиш.
Ръкопляскат ти земните червеи - адмирации,
които те карат от ужас да пищиш.
Ролите си понякога сами си ги пишем,
бездарно или талантливо, уви,
когато ни повикат е просто излишно
да молим за повторение. Забрави!