Ще нарека болката си
с твоето име,
за да и се наслаждавам
в будните си нощи до зори.
Телепатично съм съхранена
в сълзата под окото ти -
избърши ме грубо,
нищо че и теб ще те заболи.
Бледо е лицето
на душата ми натъжена.
Тежки думи като олово изрече
и в кладенеца на сънищата тежат.
Удавени спомени изплуват -
мъртви риби от река пресушена.
Коремчетата им бели
на светлината от светкавиците блестят.
Буря, в дъното на небето разярена
на факли горчиви прави дървета
под едри парчета град.
Шпалир от овъгляващи се
зелени души -път пред мене
към един нежелан, но
единствено възможен свят.
Ще нарека болката си
с името ти студено
и ти това,
което най-силно мразиш
с моето наречи.
Направи си
от спомените за мен мишена
и право в центъра и,
в сърцето ми се цели.
