Помниш ли...
Една от многото дълги вечери, в които си писахме за какви ли не неща от живота?! Помниш ли как преди година стояхме до четири часа сутринта, говорейки за разни врели - некипели, а ти се опитваше да ме изплашиш с твоите истории за духове? И помниш ли как те заплаших, че ако продължаваш в същия дух, ще ти звънна и ще ти се наложи да будуваш с мен, за да съм сигурна, че нищо от твоите паранормални истории няма да се случи на мен.... Предполагам не, защото тези неща ги помня само аз, но няма нищо. Прощавам ти, че значиш повече за мен от колкото аз за теб, това не е нещо, за което мога да те виня - човек или обича някого с цялото си сърце или не. Така, че ти прощавам... Но знаеш ли аз с какво запомних онази безсънна нощ, в която китките ме боляха от непрестанното местене на мишката, в която пръстите ми започнаха да изтръпват всеки път, в който натиснех някой от щракащите клавиши? Предполагам, че не, защото така и не събрах смелост да ти кажа колко много е значил този разговор за мен...
Запомних го с простичката фраза "Ако ми обещаеш, че ще дойдеш с мен на бала."Знаеш, че никога не съм била от маниачките на тази тема, но някак си да го чуя от твоята уста ми подейства толкова ободряващо, толкова приятно - зашеметяващо, че изведнъж успя да превърнеш този ден, за който от години се опитвах да си втълпя, че не е нищо особено, в нещо голямо, което да очаквам с нетърпение. Защото не бих искала да го прекарам с някой друг, освен с теб. За десет години, с ръка на сърцето, мога да призная, че ти ми беше най - добрия приятел. И ако има човек, с който бих искала да отпразнувам последната си нощ, която винаги съм приемала като мислена линия на порастването, то това си ти. И сега, когато остават само две години, се опитвам да не се връщам толкова назад, сещайки за този така стар разговор, който и до сега успява да свие сърцето ми, за да не остана разочарована... Защото, кой знае? Много неща могат да се случат до тогава и приятелството ни, което е успяло да оцелее до сега да не просъществува... Е, май сега е момента да кажа "да чукам на дърво" и да извадя онази стара тетрадка, с вече пожълтели страници и размазано мастило, почти цялата изписана за теб и да препрочета всички онези мили неща, които не съм могла да пропусна да запиша...