Неразкаяно тъмно небе
иска аз да си тръгна разкаян,
Туй, което молитва ми бе,
отрицание става на рая.
Аз заставам пред ада. Любов,
ако ти си наистина ада,
аз за ада съм вече готов,
а за рая глупака да страда.
Отвори ми врати. Запали
всички мъки на своите страсти.
Ти си истинска, ако боли,
а боли ли тогава си щастие.
Ад–в сърцето ми, в пътя ми–ад,
ад-на срещите, пак отвори ми.
Аз не мога да тръгна назад,
че пред мене е твоето име.
Запали не над мен, а под мен
най-жестоката клетвена клада.
Зная, ада е в рая роден,
а пък рая е истински в ада.