Писмо до обичта
Болката – тази, която винаги ми дава повод да напиша нещо ново със сърцето си. Писането – това, което ми дава свободата да изразя чувствата си такива каквито са, без покривалото на престорената усмивка и казаното „добре”.
И ето ме тук – отново плача. Отново търся начин да кажа „помощ”. Крещя! Викам! Защо никой не ме чува? Толкова лесно ранима ……
Ако споделянето на любовта с него беше храна, то аз бих била много слаба, а може би и най – слабото същество. Любовта, която ми дава е в малка чаена лъжичка. На половина тя е празна, но винаги за мен тя е сладка и ценна. Приличам вече на скелет. Стоя в тъмната, празна стая заключена и чакам дневната доза „храна”, за да не умра. Единственото, което ме крепи. Единственото, което имам – малко обич; освен себе си. Но какво съм аз, когато не получа тази обич? Без нея съм нищо. Без нея съм забравена и отхвърлена от него. Без нея гладувам. В тялото ми, което е съставено от кокалест скелет, малко нерви и кожа, сякаш всичко се разкъсва. Всичко вътре става на малки парченца и изчезва … Остава само кожата и приличам на балон, на който му трябва съвсем малка игличка, за да се пукне. Дали някой друг, може да оцени обичта като мен? Виждате ... не ми трябва много, за да съм жива – само малката чаена лъжичка. Така минават дните. Нищо, че са тъмни и самотни. Така миват месеците и годините. Чакам да се отвори вратата, да ми подаде ръка, за да стана от мръсния под и да идем някъде заедно, където ще сме само аз и той. За сега, за днес очаквам мъничко любов, за да продължа до деня, в който ще съм истински щастлива.
Обичта винаги е била главната ми цел. Толкова много дадох от себе си за да я получа, не се щадях през годините и сега не ми остана нищо. За да си обичан, ти също трябва да обичаш. Посветих сърцето си, душата си, живота си на това. Толкова искренна, чиста и топла своя обич дадох, и я взеха без да получа нищо в замяна. Не съжалявам, че я дадох, защото все още вярвам, че някога някой ще ме обикне по същия начин, по който аз го обичам, дори повече. Някой ден, някой ще каже „ аз те обичам повече от колкото ти мен”. Ще се съглася и това ще е последния човек, който ще ограби чувствата ми ...
