Разсипани сънища по нощни поляни.
Събира ги вятърът в рехав букет.
Отнася ги някъде, където ме няма
В сърцето забива ми тънък стилет.
Възкръсвам в зелената кожа на мрака.
Кръжи рой комари над суха река.
Душата ми - дива, настръхнала драка
издира до кръв всяка нежна ръка.
Не се приближавай, недей ме докосва!
Недей да ми шепнеш, говориш, крещиш.
От твоите думи слухът ми ръждясва.
Почти оглушавам. След мен пак вървиш.
Какво ли очакваш? Защо продължаваш
да търсиш във мръсен съд чиста вода?
Изтича мътилка, превръща се в локва
и нищо не можеш да върнеш...Съдба.