Това е първото стихче,което написахме заедно
![[inlovee]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/Zz024.gif "inlovee")
Безкраен залез
Падаща звезда във морски дълбини потъва,
рисува гаснещо небе-звезди от лава,
сякаш сляп художник лък от образи на бялото платно изпъва,
да прогледне пак си пожелава...
Разказът отдавна е започнал своя край пореден,
губи се сред дълбините на живота тъй солен,
и ако трябва този ден да бъде залезът последен,
то със него ще загасне и сладкия морски плен...
Падаща звезда пътува из света,
търси своето начало,преплетено във края тъй далечен,
падаща звезда се лута в пропастта,
която търси залеза красив и вечен...
~~А художникът сякаш притаил е дъх,
очаква онзи сладко-солен морски полъх...
Да прогледне за звездите пак копнее...
Мечтае залеза да обрисува...за това живее...
~~Разказът със започнатия край,
може отново началото си хубаво да върне...
И в онзи неоткрит все още от човека рай,
зимата във лято да првърне...
~~Ръце протягам...
хващам падаща звезда...
и сърцето си сякаш изгарям...
Но не искам да падне звездата в пропастта...
~~Щастлива бягах сякаш онзи ден...
В кървавите цветове на залеза губех се...
И мислех,че завинаги ще остане в мен...
но само лутах се...
Ти можеш ли да ми посочиш със очи
посоката,която да поема,
за да скрия тези измамно-красиви лъчи,
които изгрева ме принуди със себе си да взема?
Ти можеш ли да разбереш безкрая причудлив,
във който ти и аз всеки ден се губим,
ти можеш ли да върнеш началото на този залез тъй красив,
машина на времето съществува ли за залезите,с теб се чудим...
Падаща звезда,откъсната във мрака,
от човек,внимателно разсеян,
самота,която да те нападне кръвожадно чака,
за да донесе отново стария мирис от надеждата отвеян.
~~Вглеждам се в морето от тези измамно-красиви лъчи...
И опитвам се да намеря посоката която ми посочи със очи...
Не мога да се скрия зад прозрачните завеси...
Лъчите красиви с тебе отнеси...Да не навяват болезнени спомени...
~~Безкрайния залез ти в сърцето запази...
Знам,че теб не ще те боли ...
И нека в твоите очи губят се кървавите лъчи..
~~Залеза за мен и теб не ще успееш от спомен в настояще да превърнеш...
Нито ще успееш болката и тъгата да прегърнеш...
Падащи звезди вече,не ще ловиш...
Няма да ги виждаш...
~~Художникът си ти...
Мечтаеш да ги видиш отново...
Да ги обагриш пак със твоите лъжи...
Копнееш всичко да забравиш...,но това са само мечти...
~~Припомняш си колко обичах с теб да гледам нашите безкрайни залези...
Припомняш си и започваш неосъзнато вече да се каеш...
За всяка обида,за всички лъжи....
Морето солено образува се от моите сълзи...
~~Всяка привечер изживяваш онази наша тиха драма...
Мечтаеш от сърцето си да заличиш всяка стара рана...
Не виждаш сълзите ми,но знаеш,че са там...
Усещаш самотата,знаеш,че си сам....
