Стихотворение в червено

[Gentiana]

Не искам да знам, че някъде съществуваш...
Не искам! От това знание ме боли.
Ти едва ли си представяш колко ми струваш.
Но това вече няма значение, нали?!
Покосена тревата на копнежа пада,
превръща се в дъхащо на печал сено.
Стъпките ти в мислите ми са тъжна награда,
на мазохистична упоритост тържество.
Всяка стъпка е езерце от дива нежност,
плуват в нея отронени мили слова,
които си ми казвал някога. Безнадеждно
е да ги забравя,но и трябва ли, а?!
Споделена, на душите ни красотата 
остава в кръвта като хемоглобин висок,
по вените ми тече - музика, кантата...
Чувствата нямат давност,умора, нито срок.

[`Fallen_Angel`]

 

[Angel Soul]

Хубав стих! 

[Gentiana]

Благодаря ви, момичета  !

[krasimir]

Хареса ми.

[Gentiana]

  Радвам се .

[Ангелче]

Еййййй, невероятно стихче!!!!! 

Не искам да знам, че някъде съществуваш...
Не искам! От това знание ме боли.
Ти едва ли си представяш колко ми струваш.
Но това вече няма значение, нали?!
Покосена тревата на копнежа пада,
превръща се в дъхащо на печал сено.
Стъпките ти в мислите ми са тъжна награда,
на мазохистична упоритост тържество.
Всяка стъпка е езерце от дива нежност,
плуват в нея отронени мили слова,
които си ми казвал някога. Безнадеждно
е да ги забравя,но и трябва ли, а?!
Споделена, на душите ни красотата 
остава в кръвта като хемоглобин висок,
по вените ми тече - музика, кантата...
Чувствата нямат давност,умора, нито срок.

Нека моето тайно незнание в теб се препъне
и ти напомни, колко малка съм аз!
На фона на всичко, което се сбъдва,
а несбъднато остана нашето - нас-...
Нека моята нежност остане далечна
на всяка илюзия ,че вероятни са нашите дни!
Нали любовта, несподелена , е вечна,
та и вечно за теб моята душа ще скърби!

[Gentiana]

  Благодаря ти, мила!
И все пак, да не забравяме, че животът е нещо като виенско колело- винаги след падането се изкачваме нагоре.
Така че усмихни ми се широко и да излеем всичката горчилка тук, в стиховете си, за да може радостта и щастието да изплуват и украсят дните ни 
Не оставяй черните мисли да те победят!

Нека моето тайно незнание в теб се препъне
и ти напомни, колко малка съм аз!
На фона на всичко, което се сбъдва,
а несбъднато остана нашето - нас-...
Нека моята нежност остане далечна
на всяка илюзия ,че вероятни са нашите дни!
Нали любовта, несподелена , е вечна,
та и вечно за теб моята душа ще скърби!
Малка си, но си много нежна.
Несбъднатото е подземна река у нас.
Влачи спомени, пропада в  тъмна бездна.
Капе в мислите ни тихичко-час по час.
Дните ни са не просто вероятни.
Те са сбъднати. И как не го разбра.
Припомни си срещите ни приятни
и всяка секунда споделена -душа в душа.
Любовта не трябва да остава несподелена.
Тя е нашата нирвана в този скучен свят.
Ти си моята усмихната, дива вселена.
Разтварям длани ... и вали звездопад.

[Ангелче]

Благодаря ти, мила!
И все пак, да не забравяме, че животът е нещо като виенско колело- винаги след падането се изкачваме нагоре.
Така че усмихни ми се широко и да излеем всичката горчилка тук, в стиховете си, за да може радостта и щастието да изплуват и украсят дните ни 
Не оставяй черните мисли да те победят!

  Принципно вярвам в това, но реалността е много различна!

[Gentiana]

И все пак, напук на тази реалност -усмихвай се и БЪДИ!
Нали знаеш-усмивката ражда усмивка.
Черното е тежка субстанция, пада на дъното и се утаява. А отгоре остава чистата вода