Ягодов сок
по бузите на немирно утро
в седем...
Тишината
венче от белите цветчета
си сплита.
Ягодови устни
за целуване.
Под босите пети
на изгрев бледен
сълзи стипчива
роса недопита.
Любимите ми ягоди
по ръба на хоризонта
се търкалят.
И слънцето има сочен
ягодов цвят.
В локвите
две-три врабчета
се калят.
Събужда се в розово
моят скучен
провинциален град.