Автор Тема: Любов Vs Лична свобода  (Прочетена 3738 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Dalechen

  • Почти безобиден
  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 828
  • Пол: Мъж
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #15 -: Май 22, 2006, 22:52:28 pm »
Искаш да си щастлива , а не си ...
Вярваш ли,ще се случи!!!
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
http://forum.stih4e.com/index.php/topic,21107.0.html

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3731
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #16 -: Май 22, 2006, 22:57:30 pm »
Самовнушението не е толкова силно, че да подържа една илюзия без почва през цялото време  :)
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

PurpleANGEL

  • Гост
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #17 -: Май 23, 2006, 00:51:42 am »
Точно в момента бера плодовете на своите жертви.Темата уцели в десятката моята мисъл сега.
Дълго е за обясняване ,ама като сте пуснали тема,сега ще четете-
:pИ така.Още от малка съм си мислила,че за една жена най-важното нещо е семейството(явно така съм възпитана,сега като погледна майка си ,го разбирам вече).Вярвала съм,че жертвите в името на семейството,са оправдани жертви,и нужни жертви.Така и постъпвах.Следвах съпруга си във всяко негово начинание,подкрепях го и бях до него.Сега искам да помисля и за себе си.Но не мога.Нямам сили да се изправя пред света.След толкова години изолация,аз съм забравила как да общувам с хора,с които се налага да общувам.Света ми се върти около децата,съпруга,дома.Всичко останало на мен ми е непознато и чуждо.То ме стъписва и не знам как да реагирам.Изплашена съм и се чудя кой път да поема.Не мога да остана в дома си пак,а нямам сили и не знам как да се справя със света навън.Една позната каза,че това му казвали битов имунитет.Незнам.Свободата ми се ограничава от задълженията ,които имам ежедневно,ежечасно.Съжалявам, ако превръщам темата в прекалено лична за мен,не исках .Просто ме уцелихте в слабото място и ме заболя отново. [confused]

Няма да те успокоя ни най-малко, но определено не си единствената! За съжаление съм виждал не един случай, в който жената от привързаност, семейни задължения, изкривено мислене или други нейни предубеждения, следва сляпо мечтите и пътя на мъжа си, а след време разбира, че това е чужд път и тя е изгубила своя отдавна... Дано не те нараних с тези думи  [confused] Желая ти да намериш своя път и да имаш смелостта, желанието и таланта да го вплетеш в пътя, който си поела сега...

А моето мнение за личната свобода е доста изкривено - за мен лична свобода в една връзка няма  [oops] Сега сигурно доста ще ме нападнат, че не е така, но щом го казвам, значи не говоря глупости. Понеже в мига, в който две души се слеят, личността престава да бъде под внимание. Затова е по-правилно да се говори за споделена свобода, която не мога да ви опиша с две думи, а за повече ме домързява да монологизирам  [shame]

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #18 -: Май 23, 2006, 10:49:36 am »
Говориш за двете сякаш се взаимоизлючват .....
Разбира се , че би могло.
Любовта идва от душата нали така ? Или поне истинската любов идва от душа и сърце. В сърцето са нашите най-интимни и лични стремежи и желания... когато са споделени с любимият , когато "аз" и "ти" се превърне в "ние" и е повече от нас сами по себе си , става истинско и красиво.
Когато двамата вървят по един и същи път , към една и съща цел , то тогава компромисите не са с връзката и с партньорите , а към целта.... И тогава са двустранни и няма дай си ми куклите , на ти парцалките :)
Истинската любов в една душа с два разума. И когато синхрона настъпи душата се стреми към едно заедно с размуите , който също мислят като един. И тогава личността и личната свобода придобиват други измерения и разбирания ;)
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Angel Soul

  • Гост
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #19 -: Май 23, 2006, 13:36:06 pm »
Точно в момента бера плодовете на своите жертви.Темата уцели в десятката моята мисъл сега.
Дълго е за обясняване ,ама като сте пуснали тема,сега ще четете-
:pИ така.Още от малка съм си мислила,че за една жена най-важното нещо е семейството(явно така съм възпитана,сега като погледна майка си ,го разбирам вече).Вярвала съм,че жертвите в името на семейството,са оправдани жертви,и нужни жертви.Така и постъпвах.Следвах съпруга си във всяко негово начинание,подкрепях го и бях до него.Сега искам да помисля и за себе си.Но не мога.Нямам сили да се изправя пред света.След толкова години изолация,аз съм забравила как да общувам с хора,с които се налага да общувам.Света ми се върти около децата,съпруга,дома.Всичко останало на мен ми е непознато и чуждо.То ме стъписва и не знам как да реагирам.Изплашена съм и се чудя кой път да поема.Не мога да остана в дома си пак,а нямам сили и не знам как да се справя със света навън.Една позната каза,че това му казвали битов имунитет.Незнам.Свободата ми се ограничава от задълженията ,които имам ежедневно,ежечасно.Съжалявам, ако превръщам темата в прекалено лична за мен,не исках .Просто ме уцелихте в слабото място и ме заболя отново. [confused]

Здравей, Тони!
Мнението ти ми направи силно впечатление, понеже е лично изстрадано . Не, не превръщаш темата в лична изповедалня, а дори и да е така, аз лично бих се радвала, ако поне тук можем да ти помогнем по някакъв начин, пък било то и само с думи.

Мисля си, че повечето момичета са били възпитавани, че са онези, които трябва да пазят семейството. И в моята глава също е било набивано, че видиш ли, жената е по-гъвкава и по ги разбира тея работи с чувствата, така че - тя да се оправя със семейството. По принцип е вярно, но е дълбоко погрешно момичетата и момчетата да бъдат възпитавани по този начин. Просто води до ленивост при момчетата и до изказвания от сорта "Ако не ти харесвам такъв - пътя" .

Разбирам страха ти "да излезеш навън". Всъщност си мисля, че може би в известна степен ти липсва и желание, предугаждайки перспективата , че дори и да го направиш, с хората на твоята възраст ще говориш вероятно пак за деца, пелени, семейни проблеми... а ако се срещаш с хора, твърде различни от твоя социален кръг, ще бъдеш гледана с лошо око (мамка му, колко мразя клюкарщината и навирането в чуждите работи в Бг-това е национална черта! [evil]) . Според мен  бавно и полека трябва да говориш с половинката си за нещата, които те притесняват. Той веротно си няма и представа, макар и да е забелязал промяната у теб (а също и у себе си). Накарай го да разбере нуждите ти, да не бъде осъдителен, а да те подкрепя.И бъди безкрайно внимателна, за да не възприеме той това като знак за прекратяване на отношенията ви... Ако нямаш подкрепата му, тогава наистина е кофти. Кара те да се замислиш за много неща. Няма да ти е лесно, няма какво да се лъжем. И сигурно ще отнеме известно време и ще е болезнено. Но пък каква е алтернативата?

 А на всички други - просто ги прати по дяволите. Няма нужда да плащаш данък "обществено мнение". Не ти е нужно, макар че ще ти е доста трудно, ако живееш в малък град, където всеки знае кога , къде , защо и как точно си си изпила сутрешното кафе днес...От родителите си вероятно също няма да видиш разбиране. Може би някои твои приятели ще те разберат. Но те съветвам да търсиш онова, от което душата ти има нужда, иначе след години ще се обърнеш назад и ще кажеш "Какво направих със себе си?! Това аз ли съм?" ... Може би съветите ми не са подходящи за теб, не знам.Много неща зависят от половинката ти, а аз имам само бегла представа за теб самата ... Мисли дълго и анализирай всичко, слушай сърцето си, преди да вземаш решения. Но ти пожелавам с цялото си сърце да се почувстваш отново така, както някога! [heart__]

Скоро прочетох едно мнение в един друг форум, което адски ме шокира и ... си казвам "Дано да не е така, наистина"(цитирам по памет) : "През целия си живот не съм видяла нито едно семейство, което да е щастливо за повече от няколко години. Това, което хората наричат "щастливо семейство" обикновено се дължи на факта, че жената играе някаква роля, благодарение на която крепи развновесието и мира в семейството."

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #20 -: Май 23, 2006, 14:15:56 pm »
Аз пък мисля ,че отстъпките , които се правят са изцяло егоистични , ако не бяха такива не бихте се жалвали , че не ги оценяват.

Angel Soul

  • Гост
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #21 -: Май 23, 2006, 19:23:02 pm »
Добре, давай без всякакви отстъпки и се надявай тогава една връзка да издържи десет години.  :) Интересно ми е как ще стане. Ама много. А тук въобще не си говорим за оценяването на въпросните отсъпки и компромиси, не е в това идеята.

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #22 -: Май 23, 2006, 20:10:38 pm »
Добре, давай без всякакви отстъпки и се надявай тогава една връзка да издържи десет години.  :) Интересно ми е как ще стане. Ама много. А тук въобще не си говорим за оценяването на въпросните отсъпки и компромиси, не е в това идеята.
На свободния никой не може да му отнеме свободата , а на робът все не му достига . Друг е въпросът кой какво разбира под свобода .
За отстъпките : написала съм  кой вид отстъпки са егоистични и никъде не съм писала , че не трябва да има отстъпки.

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #23 -: Май 23, 2006, 21:19:19 pm »
Благодаря ви за думите,за съветите,за вниманието.Благодаря ти  PurpleANGEL,и на теб  Angel Soul!!!Наистина ми помогнахте много.Отстрани нещата изглеждат различно.
Данък "обществено мнение "не плащам .Никога не съм се съобразявала с другите,освен с близките до сърцето ми хора.Останалите не ме вълнуват,особено тия дето само това правят,да оценяват хората и да ги съдят,сякаш са богове.Както и да е ,прекалено много време им отделих.Сега по въпроса.

Не се жалвам ,това е последното нещо ,което целя.Аз споделям.Някои казват ,че сама съм си виновна.Не мисля така.На всеки му се налага да прави жертви за някой или за нещо.А за семейството ти жертвите са неминуеми.Иначе едно семейство не би издържало и ден.
" Това, което хората наричат "щастливо семейство" обикновено се дължи на факта, че жената играе някаква роля, благодарение на която крепи развновесието и мира в семейството."
Не съм съгласна и с това.Едно семейство може да е щастливо и заради компромисите ,които прави жената за да съществува то.Не казвам ,че досега съм била нещастна.Естествено ,реализацията в професионалната сфера е свързана с щастието ми ,но и щастието ми с близките ми хора също е важно.Не могат да се срваняват двете неща.Наистина една жена ако не се жертва ,ако не бъде такава ,каквато се изисква от нея,даже и без съпругът и да не я  е молил за това,то нещата не вървят добре.Има случаи ,когато жената е и добра домакиня ,и майка ,и си гради кариера и всичко и е тип-топ(ако е възможно такова нещо).Нещата не винаги опират до желание и до вяра.
Илюзийка,нормално е да идеализираш любовта.Нормално е да мислиш ,че двама души като се обичат компромисите са за сметка на целта ,не на единия от тях.Но ,повярвай ми,целта си е цел,а това което иска и търси сърцето ти ,е съвсем друго нещо.И за него иде реч в момента.
[inlovee] :)
Наистина ще се боря за това да постигна мир със себе си и да намеря мястото си под слънцето.Аз съм търсеща натура.Може би затова не се задоволявам само с това ,което ми е отрдила съдбата -да бъда майка и съпруга.Не че е малко или маловажно,но аз искам повече и ще го постигна ,надявам се един ден.Благодаря на Господ ,че ме събра с човек,който ме разбира и подкрепя. [heart__]Иначе не бих издържала тази своя борба със себе си.Знам,че ще ми е трудно,то се и почва.Но се уповавам на близките си и на приятелите,слава Богу ,че ги имам.И на вас,разбира се!Знаете ,че ви обичам безкрайно много и сте важна част от живота ми(колкото и странно да им се струва на някои),не ми пука ни най-малко.Аз решавам кой да обичам! [usmivkaa] :kissoflove:
« Последна редакция: Май 23, 2006, 21:26:50 pm от tonnny_bg »
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Angel Soul

  • Гост
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #24 -: Май 23, 2006, 21:35:54 pm »
Знаеш ли, Тони, за себе си съм открила, че за мен са важни три неща - щастието с човека до мен, професионалното удовлетворение и грижата за духа. И ако едно от тях не върви, рано или късно започвам да линея. Имало е моменти в живота ми, когато съм обръщала внимание за дълго време само на едното . И след това съм съжалявала. Замисляла ли си се кои са важните неща за теб самата? Нещата, които те радват, които вдъхват смисъл в живота ти? Помисли , а след това помисли как можеш да въведеш хармония между тях. Балансът е труден и винаги едно ще надделява, но вярвам, че има начин човек да поддържа някакво равновесие. :)


Не казвам ,че досега съм била нещастна.Естествено ,реализацията в професионалната сфера е свързана с щастието ми ,но и щастието ми с близките ми хора също е важно.Не могат да се срваняват двете неща. [inlovee] :)
[hugs and kisses]

Тук си много права! Удовлетворението от близките не може да се сравнява с удовлетворението от работата. Това са различни неща. И всяко от тях е нужно.

PurpleANGEL

  • Гост
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #25 -: Май 23, 2006, 21:47:51 pm »
Радвам се, Тони, че можем да ти дадем поне мъничко светлинка! :)

А що се отнася до споделянето - по този начин се учим взаимно, а постовете ни могат да научат и други, четящи ги мълчаливо.

« Последна редакция: Май 23, 2006, 23:07:57 pm от `Fallen_Angel` »

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #26 -: Май 23, 2006, 22:16:14 pm »
Тони....
Аз съм човек , аз съм жена , аз живея в този свят.
Аз виждам всичко което и вие виждате , но не си забранявам да виждам и другото.
Ако сърцето ми иска и търси него и иска и търси начин да върви заедно с него а не въпреки него , то тогава не виждам проблем ;)
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #27 -: Май 23, 2006, 22:52:56 pm »
Илюзийка,няма проблеми ,разбира се.Твоето виждане си е твое и е достойно за уважение. [hey sexyy] [a taka]
« Последна редакция: Май 23, 2006, 23:10:10 pm от `Fallen_Angel` »
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #28 -: Май 23, 2006, 22:56:31 pm »
 :) [inlovee]
Ако искаш виж на фаллен стихчето " защо Боже"
Последното което написах  :p
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен Magic`Green`eyes

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2392
  • Пол: Жена
Re: Любов Vs Лична свобода
« Отговор #29 -: Май 23, 2006, 23:09:37 pm »

А що се отнася до споделянето - по този начин се учим взаимно, а постовете ни могат да научат и други, четящи ги мълчаливо.
За което страшно много благодаря на всички, и ако никой не споедляше нищо... щеше ли да има смисъл от цялата тая работа? :)

Неразбирам много от любов... пък за свобода да не говорим.. не съм ограничена в нищо мже да се каже, тъй че ще си мълча по тоз въпрос. Но ако искаме свобода в Любовта? Ами, тук вече трябва да се съглася с първото мнение на PurpleANGEL по въпроса. :)

Тони, относно теб... разбирам положението ти, но според мен самата ситуация не е толкова зле.. като се има на предвид някой семейства какъв живот само имат... Много хубаво примерче за това е моето "семейство", но не е тема за обсъждане.
Мисля, че с малко приказки и много любов между двама ви със съпруга ти, ще се разберете без проблеми и ще си изясните нещата. :)