Говориш за двете сякаш се взаимоизлючват .....
Разбира се , че би могло.
Любовта идва от душата нали така ? Или поне истинската любов идва от душа и сърце. В сърцето са нашите най-интимни и лични стремежи и желания... когато са споделени с любимият , когато "аз" и "ти" се превърне в "ние" и е повече от нас сами по себе си , става истинско и красиво.
Когато двамата вървят по един и същи път , към една и съща цел , то тогава компромисите не са с връзката и с партньорите , а към целта.... И тогава са двустранни и няма дай си ми куклите , на ти парцалките
Истинската любов в една душа с два разума. И когато синхрона настъпи душата се стреми към едно заедно с размуите , който също мислят като един. И тогава личността и личната свобода придобиват други измерения и разбирания ;)