Любов Vs Лична свобода

[Angel Soul]

Смятате ли, че е възможно да бъде постигнато равновесие между любовта към един човек (говорим за споделена любов в дълга връзка) и чувството за лична свобода?  В кой момент "да обичаш" започва да включва в себе си и компромиси с личните желания? Тогава, когато доброволно се отказваш от дребни неща, дребни желания, за които дори не си струва да се говори ... и все пак го усещаш като жертва, която правиш. В името на това другият да е щастлив.

Ясно е, че в първите месеци и в някои случаи, години, от връзката всеки жест и всяка жертва не предизвикват раздразнителност, а напроти- щастие и удовлетворение. А след това? Когато опиянението премине? И не е ли парадокс, че колкото повече човек загубва личната си свобода ( и нека кажа- това в повечето случаи става напълно доброволно и без натиск от другата страна! просто под влияние на собствените ни стереотипи и очаквания как трябва да се държим) ... та колкото повече човек загубва личната си свобода, толкова повече загубва любовта си или пък тя се превръща бавно в (не)осъзната тежест.

[Dalechen]

Затова трябва много да се внимава какво правим

[Angel Soul]

Т'ва е ясно! Кажи нещо конструктивно, щото едно изречение не е достатъчно да се обсъди тази тема! 

[Dalechen]

Като взема да казвам , ти го обявяваш за "hard work" 

[Angel Soul]

Ааа, hard work са мойте дефиниции по повод на твоите въпроси, тъй че развързвай торбата с приказките и почвай по темата! 

[Dalechen]

По принцип обичам да радвам жената , която обичам , и правя доста отстъпки от любов.
В един момент тя ми се качва на главата. И любовта ми започва да линее. И ако любимата не се усети какво прави , става бивша.
Равновесие може да се намери , но не с всяка.
П.П. Взел съм решение да бъда доста по-твърд в бъдеще , а аз вземам трудно решенията си , но после не отстъпвам от тях.

[Angel Soul]

Аз мисля, че качването върху органите на мисленето и последвалите танци върху тях са и от двамата партньори.  Просто е неизбежно. И все го свързвам с желанието за надмощие и власт в една връзка. И все не мога да намеря каква връзка има властта с любовта (освен ако не говорим в сексуален смисъл, но айде няма да правим философия на секса тук ).

Според мен има един начин, който поне лично за мен работи добре за уравновесяване на везните(сигурно има и много други, за които не съм се сетила...). Това е всеки да "признае" предимствата на другия в дадени области и да признае авторитета на другия в тези области. Съответно самият той да има водеща роля в други области. По този начин "властта" се разпределя и пасивният в дадена област партьор има ролята на съветник. Пример - ако тя предпочита да оправя финансите, а той - да пазарува (рядко се случва, но и това съм виждала ), няма нищо лошо, стига тя да не се бърка прекалено много в неговата сфера и той- в нейната.

[Dalechen]

Аз предпочитам да съм водещият (особено в секса  )
Сега сериозно: мога да правя отстъпки , но когато сам реша , не когато се опитват да ми го наложат.

[Feanor]

Смятате ли, че е възможно да бъде постигнато равновесие между любовта към един човек (говорим за споделена любов в дълга връзка) и чувството за лична свобода?

Естествено, че е възможно, но се постига задължително двустранно. Въпрос на взаимно уважение. Човек трябва да може да усети кога да приеме един жест и кога той самият да направи такъв.

[Dalechen]

Съгласен съм с Ейнджъл Соул и с Феанор.
много хора обаче бъркат търпението и добротата с мекушавост и когато осъзнаят грешката си , вече е късно.

[Angel Soul]

Смятате ли, че е възможно да бъде постигнато равновесие между любовта към един човек (говорим за споделена любов в дълга връзка) и чувството за лична свобода?

Естествено, че е възможно, но се постига задължително двустранно. Въпрос на взаимно уважение. Човек трябва да може да усети кога да приеме един жест и кога той самият да направи такъв.

Съгласна съм, че трябва да е двустранно. По този повод ми се ще да ви припомня за тангото ("две напред, една назад")... не случайно го наричат "танца на любовта". Малки крачки се редуват с големи... почти шпагат, поглед встрани заменя дълго взиране в очите... привличане настъпва след отблъскване. По същият начин е и в любовта. Всъщност си мисля, че ако динамиката и разнообразието в една връзка успеят да бъдат запазени, личната свобода така или иначе не е желана, тъй като липсата й не се усеща.

[Angel Soul]

Сега сериозно: мога да правя отстъпки , но когато сам реша , не когато се опитват да ми го наложат.

Аз си мисля, че повечето отстъпки, които правим, са доброволни.Бавно и полекичка променяме себе си, докато един ден се събуждаме с чувство на неудовлетворение и не знаем откъде идва то.

 Наскоро четох много интересна книга за това как жената се променя след брака. Забележете- не след дългогодишно жителство с партньора, а именно след брака! Интересното е, че според автора това става не под натиска на мъжа, а защото жената има определени нагласи за това как трябва да се държи и какво се очаква от нея, дори и в действителност подобно поведение да не е изискано от съпруга.

[Dalechen]

Аз много уважавам личната свобода на хората , но искам и те да уважават моята.

[Angel Soul]

Проблем няма, ако твоето определение за лична свобода се покрива с Нейното. Обаче при повечето хора границите са поставени по различен начин. И ако твоите граници са доста по-широки от Нейните, в един момент няма как да не чуеш приказки от сорта "с онази няма да говориш; тази вечер няма да излизаш..." и т.н.

[tonnny_bg]

Точно в момента бера плодовете на своите жертви.Темата уцели в десятката моята мисъл сега.
Дълго е за обясняване ,ама като сте пуснали тема,сега ще четете- И така.Още от малка съм си мислила,че за една жена най-важното нещо е семейството(явно така съм възпитана,сега като погледна майка си ,го разбирам вече).Вярвала съм,че жертвите в името на семейството,са оправдани жертви,и нужни жертви.Така и постъпвах.Следвах съпруга си във всяко негово начинание,подкрепях го и бях до него.Сега искам да помисля и за себе си.Но не мога.Нямам сили да се изправя пред света.След толкова години изолация,аз съм забравила как да общувам с хора,с които се налага да общувам.Света ми се върти около децата,съпруга,дома.Всичко останало на мен ми е непознато и чуждо.То ме стъписва и не знам как да реагирам.Изплашена съм и се чудя кой път да поема.Не мога да остана в дома си пак,а нямам сили и не знам как да се справя със света навън.Една позната каза,че това му казвали битов имунитет.Незнам.Свободата ми се ограничава от задълженията ,които имам ежедневно,ежечасно.Съжалявам, ако превръщам темата в прекалено лична за мен,не исках .Просто ме уцелихте в слабото място и ме заболя отново.